Кабаков не се колебаеше да нарушава правата на човека, да засяга достойнството му или самия него, ако от това произтичаше непосредствен резултат. Фактът, че го прави, не го смущаваше, но в душата му имаше едно зрънце, подхранвано от успеха на тази тактика, което го караше да се чувства зле.
Усещаше, че развива презрително отношение към мрежата от законови мерки, която стоеше между гражданите и целесъобразността на дадено разследване. Не се опитваше да осмисля действията си с фрази като „по-малкото зло“, защото не беше човек на мисълта. От една страна, Кабаков вярваше, че действията, които предприема, са необходими, и знаеше, че са резултатни, но, от друга, се страхуваше, че манталитетът, който би могъл да развие човек, практикувайки ги, е нещо грозно и опасно. И за него този манталитет имаше лице — лицето на Хитлер.
Кабаков знаеше, че нещата, които върши, оставят белези в душата му точно както по тялото. Искаше му се да вярва, че нарастващата досада от ограниченията на закона е изцяло в резултат на опита, че чувства гняв към тези пречки по същия начин, по който усещаше тъпа болка в старите си рани през някоя зимна утрин.
Но това не беше напълно вярно. Семенцето на това отношение се коренеше в природата му — факт, който беше открил преди много години близо до Тиберия, в Галилея.
Беше тръгнал да инспектира позиции на сирийската граница и спря джипа си до един кладенец в планината. Вятърна мелница със стар американски самолетен двигател изпомпваше студена вода от скалата. Мелницата поскръцваше на равни интервали от бавното въртене на крилата — самотен звук в ясния тих ден. Облегнат на джипа с лице, разхладено от водата, Кабаков наблюдаваше стадо овце, което пасеше по склона на планината. Налегна го чувство за необитаемост, което го накара да усети формата и положението на тялото си в тези огромни, наклонени пространства. И тогава забеляза орел, който се рееше във висините, с разперени като пръсти пера на крилете. Носеше се над склоновете, а сянката му бързо се плъзгаше по скалите. Беше зима и орелът не търсеше храна, защото овцете нямаха агънца, но те го усетиха над себе си и започнаха да блеят. На Кабаков му се зави свят, докато следеше с поглед птицата, хоризонталното му зрение беше нарушено от склоновете на планината. Усети, че се улавя за джипа, за да запази равновесие.
И изведнъж разбра, че обича орела повече от овцете, че винаги ще го обича повече и че точно заради това чувство, заложено в него, никога нямаше да бъде съвършен в очите на Бога.
Кабаков изпита удовлетворение, че никога няма да разполага с реална власт.
И сега, в апартамента в Манхатън, Кабаков се чудеше как да примами Джери Сап. Ако се заемеше сам с това, контактът трябваше да бъде установен от Еди Стайлс. Той беше единственият му познат с достъп до престъпните среди по пристанищата. Без него щеше да се наложи да използва източниците на Корли. А Стайлс щеше да му услужи заради Рейчъл.
— Не — отсече Рейчъл на закуска.
— Ще го направи, ако го помолиш. Ще го прикриваме непрекъснато…
— Няма да го направи, тъй че да прекратим този разговор.
Трудно му беше да повярва, че само преди двайсет минути се надвесваше топла и утринно порозовяла над него, а косите й, подобно на нежно махало, галеха лицето и гърдите му.
— Знам, че не ти е приятно да го използваш, но, по дяволите…
— Не ми е приятно да го използвам и не ми е приятно да ме използваш. И аз те използвам, но по различен начин, който още не съм изяснила за себе си. В това да се използваме един друг няма нищо лошо. Но оттук нататък — никакъв Еди.
Великолепна е, мислеше Кабаков, с тази руменина, плъзнала нагоре по шията й от дантелата на нощницата.
— Не мога и няма да го направя — продължи тя. — Искаш ли портокалов сок?
— Ако обичаш.
Кабаков с неудоволствие отиде при Корли. Даде му информацията за Джери Сап, но не му каза източника си.
Корли работи два дена по примамката с помощта на Бюрото за наркотици и опасни медикаменти. Говори цял час по телефона с Мексико Сити. След това се срещна с Кабаков в бюрото на ФБР в Манхатън.
— Нещо ново за гърка?
— Още не — отвърна Кабаков. — Мошевски продължава да търси по баровете. Кажи сега за Сап.
— Бюрото няма досие на Джери Сап. Който и да е той, под това име е чист. В регистрите на бреговата охрана също не фигурира. Досиетата им нямат кръстосани индекси, започващи от вида на лодките и свършващи с подробностите, които ни интересуват. Частиците от боя, с които разполагаме, ще бъдат достатъчни за потвърждение, ако имаме с какво, да ги сравним, но да проследим произхода им е далеч по-трудно. Боята не е от употребяваната във военноморските сили. Намира се във всеки магазин.
— А как стои въпросът с наркотика?
