— Радвам се да се запозная с вас. — Еди се ръкува с тях. Едрият положително носеше ютия под мишницата. Може би другият също, но сакото му беше по-добре скроено. Този, който се казваше Давид. Уголемени кокалчета на показалеца и средния пръст и широк ръб на дланта. Не Ги е развил от игра на топка. Доктор Бауман е много умна и разбираща жена, но има неща, които не знае, помисли си Еди. — Доктор Бауман, ако нямате нищо против, бих искал да поговорим, ъъъ, за секунда насаме.
Отдалечиха се към другия край на залата и той зашепна близо в ухото й. Детски викове заглушаваха гласа му.
— Докторе, добре ли познавате тези хора? Знам, че мислите така, но искам да кажа:
Рейчъл сложи ръка на лакътя му.
— Благодаря ти, Еди. Знам какво имаш предвид. Но аз ги познавам от много време. Те са мои приятели.
В резервоара бяха пуснали една костенурка да прави компания на кита. Тя криеше парчета риба в отвора на канала, докато вниманието на кита беше насочено към дресьора. Китът се плъзна пред подводния прозорец. Трябваха му десет секунди да се източи от главата до опашката. Малкото му оченце се втренчи в хората, които си приказваха от другата страна на стъклото.
— Човекът, за когото чух, Джери Сап, преди две години е вършил нещо в Куба — каза Стайлс на Кабаков. — В Куба! Вмъкнал се там под крайбрежния радар близо до Пуерта Кабанас заедно с няколко кубинци от Маями. — Стайлс прехвърли поглед от Кабаков към Рейчъл и обратно. — Имал е работа на брега, минал през прибоя и получил някаква кутия. Не знам каква е била, но не се е върнал във Флорида. Тръгнал с кубински патрулен катер от Бахия Онда и стигнал до Юкатан. На палубата имало голям кръгъл резервоар.
Кабаков слушаше и барабанеше с пръсти по перилото. Китът беше затихнал и си почиваше на повърхността. Огромната му опашка се извиваше надолу като дъга, а плоските й перки се потапяха на пет метра под водата.
— Тези деца ще ме подлудят — рече Еди. — Да се махаме оттук.
Преместиха се в тъмния коридор на аквариума с акулите и се загледаха в дългите сиви форми, които кръжаха безмълвно. Между тях се стрелкаха малки лъскави рибки.
— Винаги съм се чудил как е успял да влезе в Куба. След Залива на прасетата кубинците имат невероятни радари. Казахте, че вашият човек се изплъзнал от радара на бреговата охрана. Значи за втори път. Тъй че аз поразпитах наоколо за тоя Сап. Преди около две седмици е бил в заведението на Суини в Ашбъри Парк. Но оттогава никой не го е виждал. Яхтата му е деветнайсетметрова, спортна, риболовна, производство на Шинг Лу. Строят ги в Хонконг. И ги правят
— Къде я държи? — попита Кабаков.
— Не знам. Никой не знае. Все пак човек не може прекалено много да любопитства. Но барманът при Суини приела съобщения за него и мисля, че е имал връзка с него. Ако е ставало дума за бизнес.
— За какъв бизнес би могло да става дума?
— Зависи. Трябва да е било нещо изгодно. Ако е участвал в работата, която ви интересува, значи е знаел, че е изгодна. Ако я е дал под наем, през цялото време е подслушвал честотата на бреговата охрана. И вие бихте го направили.
— Ако беше на негово място, къде би се укрил?
— Щях да държа лодката под око един ден след връщането й, за да се убедя, че не е била проследена. Тогава, ако имах къде, щях да я пребоядисам, да върна законната й регистрация и да променя външността й, например да сложа по-висока палуба. Щях да се присъединя към групата яхти, които плуват на юг към Флорида, и щях да вляза с тях в пристанището — обясни Еди. — Богаташите обичат да се движат в пакет.
— Назови ми нещо доходно, далече оттук, което би го накарало да се залови с него — каза Кабаков. — Нещо, което изисква присъствието на лодката.
— Контрабанда — отсече Еди и хвърли гузен поглед към Рейчъл. — Хероин. От Мексико към Корпус Кристи, да речем, или от прохода Арансас към крайбрежието на Тексас. Би се заловил с такова нещо. Но не и без аванс. И връзката с него би трябвало да се установи много предпазливо, защото е нащрек.
— Помисли как да установим контакт с него, Еди. И благодаря — сложи край на разговора Кабаков.
— Направих го заради докторката. — Акулите безшумно се носеха в осветения резервоар. — Аз вече ще се измитам, не ми се гледат повече тези твари.
— Ще се видим в града, Давид — проговори Рейчъл.
Кабаков с изненада забеляза неприязън в погледа й. Тръгна си с Еди. Вървяха и си говореха, свели глави. Ръката й беше обгърнала раменете на дребничкия мъж.
Кабаков предпочиташе да държи Корли извън играта. Засега агентът на ФБР не знаеше нищо за Джери Сап и лодката му. Кабаков искаше сам да провери тази следа! Трябваше да говори със Сап, преди той да прибегне до защитата, осигурена му от Конституцията.
