— Вероятно ще се наложи да му покажа материали, които да го стимулират към контакт — рече Греъм. — Показвайте му каквото искате, стига да е върху мека хартия. Документите ще му подавате през въртящия се поднос за храна. Не се пресягайте през бариерата, документите нека ви връща по същия начин, по който ги получава. Настоявам да спазвате тези указания.
Доктор Блум и господин Крофорд ме увериха, че ще се придържате към правилника.
— Разбира се — рече Греъм и се надигна.
— Зная, че нямате търпение да започнете, господин Греъм, но все пак искам да ви кажа още нещо. Положително ще ви заинтригува. На пръв поглед изглежда смешно да предупреждавам точно вас за Лектър, но трябва да знаете, че напоследък поведението му е направо обезоръжаващо. В продължение на цяла година се държи безупречно, дава вид, че желае да подпомогне лечението си. В резултат на това мерките за сигурност са били, леко облекчени от предишната администрация. На осми юли седемдесет и шеста година се оплакал от болки в гърдите. В лекарския кабинет му свалили предпазните колани, за да му направят по-лесно кардиограма. Единият от пазачите излязъл да пуши, а другият се обърнал встрани за секунда. Сестрата била изключително пъргава и здрава жена. Само благодарение на това успяла да спаси едното си око. Това може да ви се стори любопитно. — Чилтън млъкна за миг, извади от бюрото си навита на руло хартия за електрокардиограми и я разстла. Показалецът му се задвижи по кривата. — Ето, тук лежи спокойно върху масата. Пулс седемдесет и две. Тук сграбчва главата на сестрата и я притегля към себе си. Тук е укротен от санитаря. Не оказва съпротива, макар че рамото му е изкълчено. Забелязвате ли кое е странното? Пулсът му изобщо не се покачва над осемдесет и пет. Дори в момента, в който отхапва езика на сестрата. — Лицето на Греъм остана безизразно. Чилтън се облегна назад и сплете пръсти под брадичката си. Сухата кожа на ръцете му проблясваше. — Знаете ли, когато Лектър бе заловен, всички бяхме убедени, че ще имаме уникалната възможност да изучим поведението на един социопат от най-чиста проба — продължи Чилтън. — Такива като него много рядко могат да бъдат заловени живи. Лектър е с такова бистро съзнание, тъй отзивчив! Има задълбочени познания по психиатрия… и същевременно е масов убиец! Изглеждаше напълно готов да ни сътрудничи и ние решихме, че ще можем да отворим прозореца към този род психически отклонения. Въобразихме си, че ще бъдем не по-малко велики от Бомон, изучавал храносмилането през разреза в стомаха на Свети Мартин. Но се оказа, че днес знаем толкова, колкото и в първия ден на залавянето му. Разговаряли ли сте по-продължително време с Лектър?
— Не — отвърна Греъм. — Видях го само за малко, когато… Срещах го главно в съда. Доктор Блум ми показа някои негови научни статии.
— А той прекрасно ви познава. Много е мислил за вас.
— Имали сте сеанси с него?
— Да. Дванайсет. Напълно непробиваем. Прекалено интелигентен за тестовете, на които го подлагахме. Опити да го изследват направиха Едуардс, Фабре, дори самият доктор Блум. Разполагам със записките им. И за тях е загадка. Не е възможно да се каже какво крие от нас, дали разбира повече от онова, което показва. Но след задържането си написа няколко блестящи статии за „Американски психиатричен дневник“ и „Общи архиви“. Те обаче бяха върху проблеми, които самият той няма. Според мен се страхува. Разкрием ли го, интересът към него ще спадне и остатъка от живота си ще прекара в някоя забравена от бога килия. — Чилтън направи пауза. Беше се тренирал да наблюдава своите събеседници с периферното си зрение. Беше убеден, че следи незабелязано и Греъм. — Всички тук са убедени, че сте единственият, проникнал в същността на Ханибал Лектър. Можете ли да ми кажете нещо за него?
— Не.
— Доста колеги си задават един такъв въпрос: когато сте разследвали убийствата, извършени от Лектър, техния, тъй да се каже, „стил“, бяхте ли в състояние да реконструирате фантазиите му? Помогна ли ви това да го разкриете? — Греъм не отговори. — Страшно много ни липсва материал по тези проблеми. Има една-единствена статия в „Журнал за абнормална психология“. Ще имате ли нещо против да поговорите с колегите? Не, не сега… По този въпрос доктор Блум беше категоричен. Ще ви оставим на спокойствие. Имах предвид някое от следващите ви посещения.
В живота си доктор Чилтън често се бе срещал с човешка враждебност и сега отново я усети.
— Благодаря, докторе — изправи се Греъм. — А сега ме заведете при Лектър.
Стоманената врата на отделението за особено опасни болни се захлопна зад гърба му. Резето изщрака. Знаеше, че доктор Лектър спи почти до обяд. Погледна коридора пред себе си. Оттук килията не се виждаше, но личеше, че осветлението вътре е намалено.
Искаше да го види заспал. Имаше нужда от малко време, за да свикне. Ако усетеше лудостта на Лектър в собственото си съзнание, трябваше да я задържи като рибка в серкме.
