Греъм не възрази дори на предложението на Лаундс да се снимат заедно. Позираха пред внушаващите респект лавици на Лабораторията за огнестрелни оръжия. Лаундс държеше 9-милиметров автоматичен пистолет, досущ като този на Зъбльото. Греъм пък сочеше към ръчно направения заглушител, изготвен от тръба за телевизионна антена.
Доктор Блум с учудване видя как Уил приятелски прегръща Лаундс през рамото, миг преди Крофорд да натисне копчето на апарата.
Интервюто и снимките бяха предназначени за следващия брой на „Сплетника“, излизащ на другия ден — понеделник, единайсети август. Веднага щом материалите бяха готови, Лаундс отлетя за Чикаго. Каза, че лично ще контролира отпечатването им. С Крофорд се уговориха за среща във вторник следобед на пет преки от капана.
„Сплетникът“ щеше да се появи по щандовете във вторник сутринта. По същото време се залагаха и двата капана за чудовището. Всяка вечер от вторник нататък Греъм щеше да ходи във „временната си резиденция“, показана на снимката.
Кодирана обява за Зъбльото, поместена в същия брой, го канеше на среща при пощенската кутия в Анаполис, която щеше да бъде наблюдавана двайсет и четири часа в денонощието. Ако се покажеше подозрителен към нея, значи бе убеден, че плановете на полицията за неговото залавяне са свързани с това място. Така че оставаше другата, по-привлекателна възможност — Греъм. В общи линии това бяха разсъжденията на ФБР.
Властите във Флорида поставиха Шугарлоуф Кий под непрекъснато наблюдение.
Сред част от „ловците“ обаче се долавяше и определено недоволство — двата капана отнемаха значителни човешки ресурси, а присъствието на Греъм всяка вечер на мястото на капана силно ограничаваше свободното му придвижване до Вашингтон. Крофорд беше убеден, че това са най-добрите възможни ходове, но самата процедура по тяхната реализация беше твърде пасивна за вкуса му. Имаше усещането, че играят сами със себе си, а времето си течеше и до пълнолунието оставаха по-малко от две седмици.
Неделя и понеделник изминаха по странен начин — минутите мъчително се влачеха, а часовете летяха неусетно.
Зад волана седеше Спъргън, старши инструктор на специалните отряди в Куонтико. До него беше Греъм, а на задната седалка се беше разположил Крофорд. Беше понеделник следобед, колата бавно обикаляше жилищния блок.
— Към седем и петнайсет пешеходци вече почти няма — каза Спъргън. — По това време всички вечерят. — Стегнат и жилав, с бейзболна шапка на глава, той приличаше на професионален полузащитник. — Като прекосиш железопътния прелез утре вечерта, веднага ни се обади — по радиото. Най-доброто време е около осем и половина, девет без двайсет.
Отби колата на паркинга пред блока и угаси мотора.
— Апартаментът не е кой знае какво, но можеше да бъде и по-зле. Утре вечер ще паркираш тук. Всяка вечер ще сменяме мястото, но винаги ще е от тази страна на паркинга. От входа те делят точно шейсет и пет метра. Хайде да ги извървим пеша. Дребен и кривокрак, Спъргън тръгна пред тях. Оглежда се за мястото, където онзи би могъл да се притаи, помисли си Греъм.
— Ако изобщо стане нещо, ще стане някъде тук — рече старши инструкторът. — Ето я правата, която е най-естественият ви маршрут между колата и входа. Пресича средата на паркинга и минава доста далеч от постоянно паркираните коли. За да се приближи до теб, той ще е принуден да излезе на открито. Как си със слуха?
— Нормално — отвърна Греъм. — Но на този паркинг несъмнено ще чувам далеч по-добре.
Спъргън му хвърли изпълнен с любопитство поглед, после отмести очи. В средата на паркинга отново се спря.
— Ще намалим уличното осветление — рече. — Това ще го затрудни, ако е решил да използва пушка.
— Но ще затрудни и вашите хора — подхвърли Крофорд.
— Двама от тях ще бъдат с устройства за нощно виждане — поясни Спъргън. — Това тук е спрей, с който искам да напръскаш всичките си сака и якета, които носиш, Уил. Колкото и да е горещо, винаги ще бъдеш със защитна жилетка. Ясно ли е?
— Да.
— Каква е жилетката ти?
— Кевлар. Как беше, Джак? „Втори шанс“, ако не се лъжа.
— Точно така — каза Крофорд. — „Втори шанс“.
— Най-вероятно ще те нападне изотзад. Другият вариант е да се размине с теб, а после да те застреля в гръб — продължи Спъргън. — Седем от жертвите си е убил с изстрел в главата, нали? Значи и с теб ще иска да постъпи така, ако му дадеш достатъчно време. Не трябва да му го предоставяш! Сега ще ти покажа едно-две неща във фоайето и апартамента, а после ще отидем на стрелбището. Можеш да се справиш, нали?
— Може — обади се Крофорд.
