— Бог да благослови ваша милост! За моите ноздри барутът е като сух тютюн, макар че, откровено казано…
— Искате да добавите…
— … че понякога се обърквам в тия работи — отвърна Фид, като погледна първо френското знаме, а после емблемата на Англия в далечината. — все едно да сложиш утлегара на кърмата или бизан вместо щормово платно158. Предполагам, че мастър Хари има всичко това черно на бяло в главата си;но ще ви кажа, че ако ще хвърлям камъни, по-добре да изпочупя съдините на съседа, отколкото на майка си. Хей, Гвинея, отброй още две-три гюллета; щом ще има зрелище, нека „Лумтящият Били“ да оправдае доброто си име.
Корсарят се отдръпна замислен и мълчалив. Той улови погледа на Уайлдър и му даде знак да се приближи отново.
— Мистър Уайлдър — заговори той кротко, — разбирам вашите чувства. Не всички на съседния кораб са ви еднакво противни и бихте предпочели първото ви сражение с онова надменно знаме да бъде с някой друг кораб. От този бой не може да се спечели почти нищо друго освен празна слава — от уважение към чувствата ви аз съм готов да го избягна.
— Много е късно — каза Уайлдър, поклащайки тъжно глава.
— Ще видите, че грешите. Този опит може да ни струва един бордов залп, но ще успее. Хайде, покрийте се с гостенките си на някое безопасно място; когато се върнете, гледката ще се е променила.
Уайлдър побърза да изчезне в каютата, където мисис Уилис вече се бе оттеглила. Той съобщи на жените за намерението на командира да избегне боя и ги заведе по-надълбоко във вътрешността на кораба, да не би да се случи нещо лошо, което да вгорчи спомените му за този час. След като изпълни бързо и грижливо този свой приятен дълг, нашият авантюрист мигновено изскочи отново на палубата.
Макар и да му се струваше, че отсъствието му бе траяло само миг, сцената на конфликта наистина се бе променила във всички отношения. Вместо френското знаме на флагщока на „Делфин“ се развяваше емблемата на Англия и двата кораба си разменяха бързо недвусмислени сигнали. От цялата грамада платна, която корабът на Корсаря носеше доскоро, бяха останали само марселите, опънати на рейте; другите висяха като гирлянди и плющяха свободно на попътния вятър. Самият кораб се носеше право към непознатия, който на свой ред мрачно прибираше горните си платна, подобно на човек, който е очаквал ценен трофей и надеждите му не са се сбъднали.
— Сега тоя господинчо май съжалява, че онзи, когото доскоро е смятал за враг, се оказва приятел — рече Корсарят, обръщайки внимание на своя помощник на доверчивостта, с която съседът им се бе оставил да бъде измамен от лъжливите му сигнали. — Съблазнителна плячка, но заради вас, Уайлдър, се отказвам от нея.
В погледа на помощника му като че проблесна учудване, но той не отговори нищо. А и нямаше много време за обмисляне и спорове. „Делфин“ се плъзгаше стремително по пенестата си пътека и с всяка измината минута все повече и повече се разпръсваше мъглата в далечината, която обвиваше по-малките предмети на борда на непознатия. И колкото повече носът на пиратския кораб, порейки водата, скъсяваше разстоянието помежду им, оръдията, скрипците въжетата, болтовете, хората и дори лицата им се открояваха все по-бързо едно след друго. След няколко минути непознатият кораб, свил повечето от по-леките си платна, се обърна срещу вятъра, а после, когато задните му платна, нагласени съответно, поеха вятъра с външната си повърхност, грамадният му корпус се закова на място.
Екипажът На „Делфин“, подражавайки на лекомислената доверчивост на измамения кралски кръстосвач, също прибра всички горни платна. Вършейки работата си, всеки се доверяваше напълно на благоразумието и смелостта на необикновения човек, комуто бе хрумнало да приближи кораба им така опасно до един силен враг, защото всички знаеха, че благодарение на тези негови качества се бяха спасявали дори при много по-сложни обстоятелства от сегашните. С такъв дръзко-самоуверен вид страшният пиратски кораб летеше към своя неподозиращ съсед, докато най-после, когато се озова на няколкостотин фута от наветрения му борд, с грациозен завой също застана срещу вятъра и спря. Но Уайлдър, който следеше всички действия на своя началник с мълчаливо изумление, веднага забеляза, че носът на „Делфин“ е обърнат в обратна посока в сравнение с другия кораб и че движението му е спряно от противодействуващото разположение на рейте — обстоятелство, осигуряващо това предимство, че корабът можеше да бъде управляван по-бързо, в случай че изведнъж стане необходимо да си послужи незабавно с оръдията.
„Делфин“ все още дрейфуваше бавно под въздействието на доскорошния си бърз ход, когато над морето прозвуча хрипкаво и почти неразбираемо обичайната подкана да каже името си и какъв кораб е. Корсарят допря рупора до устните си и като погледна многозначително своя помощник, отговори с названието на един кораб в служба на краля, за който знаеше, че има същия тонаж и мощност, както неговият.
— Добре, добре — отвърна нечий глас от другия кораб, — това разбрах от вашите сигнали.
