Подобно на усета, придобиван от художника, като съзерцава дълго и внимателно най-прекрасните паметници на древността, и морякът придобива възвишен и изтънчен вкус, когато наблюдава кораб, будещ възхищение у всички. Така той се научава да открива недостатъци, незабележими за неопитно око, и да изпитва по-голяма наслада, когато гледа кораб в морето, тъй като тогава участвуват еднакво и разумът, и сетивата. Именно в това мощно (и за човека на сушата непонятно) обаяние се крие тайнствената връзка, която споява моряка толкова здраво с кораба му и често го кара да цени качествата му така, както би тачил добродетелите на свой приятел, и да е влюбен в красотата на кораба си така, както е влюбен в своята любима. Другите хора си имат различни неодушевени предмети за възхищение; ала никое от чувствата им не прониква толкова дълбоко в душата им, както привързаността, която морякът започва да изпитва след време към своя кораб. Той е негов дом, негово светилище и често обект на гордост и преклонение. В зависимост от това дали с бързината си или при бягство сред плитчини й урагани корабът оправдава или мами големите надежди на моряка, той си спечелва добра или лоша слава, която често се дължи по-скоро на умението или непохватността на тия, които го управляват, отколкото на някакви особености на конструкцията. Но в очите на моряка единствено корабът носи лаврите на победата или позора на поражението и гибелта; и когато се случи някакво неблагополучие, то се смята просто като някакво необикновено събитие, неприсъщо на самия кораб, сякаш тази постройка притежава способността да се управлява сама и да върши каквото й скимне.
Макар и да не беше толкова дълбоко пропит от подобно наивно суеверие по този въпрос, колкото по-младшите си колеги, Уайлдър все пак споделяше с цялата си душа повечето от чувствата на моряка. И сега, когато се приближи на такова разстояние, че ясно виждаше кораба, който с право можеше да се нарече бисер на океана, това чувство закипя у него с такава сила, че за миг забрави опасната си мисия.
— Сушете греблата, момчета — заповяда той, давайки знак на хората си да спрат лодката. — Сушете греблата! Виждали ли сте досега, мастър Фид, по-стройни мачти и по-добре стъкмени платна?
— Опитният моряк, който беше първи гребец на лодката, погледна през рамо и като пъхна под бузата си парче тютюн за дъвчене колкото бърсалката, сложена до оръдието му, побърза да отговори.
— Все едно дали е известно някому — подхвана той, — били те честни хора или мошеници, но казах на моряците от бака на „Стрела“ още първите пет минути, след като се озовах между тях, че цял месец могат да киснат в Спитхед, ала няма да видят такива леки и удобни съоръжения, както на този бързоходец. Когато си стегне въжетата, долният му такелаж е строен като талията на Нел Дейл, а блоковете му — кокетни като очи на красивото личице на девойче. Въжетата, които виждате на форбрасблока, се вдянати от ръката на някой си Ричард Фид; скрипецът на гротщага пък е нагласен от Гвинея, а като имате предвид, че е негър, може да се каже, че го е изпипал тип-топ.
— Красив кораб във всяко отношение! — каза Уайлдър с дълбока въздишка. — Гребете, момчета, гребете! Да не мислите, че съм дошъл тук да меря дълбочината на океана?
Гребците се стреснаха от енергичния глас на помощника и след минута лодката застана до борда на кораба. Когато стъпи на палубата, Уайлдър се спря за малко; не смееше да продължи по-нататък под суровите и заплашителни погледи на моряците; но присъствието на самия Корсар, който стоеше на кърмата в типичната си внушително-властна поза, го насърчи да продължи след кратко забавяне, което остана незабелязано. Но точно когато отваряше уста, Корсарят му даде знак да мълчи, докато не се уединят в каютата.
— Подозрението на хората ми е пробудено, мистър Арк — подзе Корсарят, щом останаха насаме, наблягайки умишлено на името, което реши да използва. — Подозрението им се засилва, макар че все още не знаят какво да мислят. Маневрите на двата кораба им се виждат непривични и не липсват гласове, които им шепнат неща, неблагоприятни за вашите интереси. Вие сбъркахте, сър, че се върнахте при нас.
— Аз дойдох по заповед на моя началник и под закрилата на бяло знаме.
— Ние не отбираме твърде от тънкостите на законите на тоя свят и може да изтълкуваме погрешно правата ви във вашата нова роля, но ако носите някакво съобщение, предполагам, че то е адресирано до мен.
— Единствено до вас. Но ние не сме сами, капитан Хайдегер.
— Не обръщайте внимание на момчето: ако пожелая, то може да остане глухо.
— Но аз искам да съобщя само на вас предложенията, които нося.
— Родрик е безчувствен като тази мачта — каза Корсарят спокойно, ала решително.
