— Аз гарантирам за честността му — възкликна разпалено Уайлдър. — Наредете да се даде оръдеен изстрел към подветрената страна. Имайте предвид, сър, всички сигнали да бъдат приятелски — на грот-мачтата ни да се вдигне бяло знаме и аз съм готов на всякакъв риск, само и само да го върна в лоното на обществото.
— Бога ми, момко, това ще бъде истински християнска постъпка — отвърна командирът след кратко размишление — и макар че за успеха си може да не получим благородническа титла тук, на земята, поне ще си осигурим по-добри места горе, на небето.
Веднага щом добросърдечният и като че ли малко склонен към фантазьорство капитан на „Стрела“ и неговият помощник взеха това решение, и двамата се заловиха ревностно да доведат работата до успешен край. Кормилото на кораба бе завъртяно към подветрената страна и когато носът му се обърна срещу вятъра, от подветрената носова амбразура лумна огнен език, който изпрати над вълните обичайния приятелски сигнал, че тия, които направляват движенията му, са готови да преговарят собствениците на намиращия се пред тях кораб. В същия миг на най-високата му мачта се развя малък флаг с чисто бяло поле, а знамето на Англия бе смъкнато от флагщока. В течение на половин минута след тези сигнали цареше тревожна възбуда. Това напрегнато очакване обаче не трая дълго. От кораба на Корсаря се вдигна облак дим, а после до ушите им стигна глухият гърмеж на ответния изстрел. Високо над върховете на мачтите му запърха като крило на гълъб също такова бяло знаме, но на мачтата, където обикновено се вижда флагът, обозначаващ националната принадлежност на военен кръстосвач, нямаше никаква емблема от такъв род.
— Тоя приятел има скромността да ни посрещне с гол флагщок — забеляза Бигнъл, сочейки на спътника си това обстоятелство като предвестник на успех. — Ще се приближим до него на благоразумно разстояние, а после вие ще се качите на лодката.
В съгласие с това решение „Стрела“ се обърна на друг галс и вдигна няколко платна, за да увеличи скоростта си. Когато между двата кораба остана разстояние половин оръдеен изстрел, Уайлдър предложи на началника си да спрат, за да не създават впечатление, че имат враждебни намерения. Незабавно спуснаха лодката в морето, хората слязоха в нея, закачиха на носа й бяло парламентьорско знаме и доложиха, че всичко е готово и парламентьорът може да се качи.
— Осведомете го за нашите сили, мистър Арк, защото като разумен човек ще разбере какво предимство ни осигурява това — заключи капитанът, след като завърши подробните си, повторени неколкократно напътствия. — Смятам, че можете да му обещаете да забравим миналото, ако приеме всичките ми условия; кажете все пак, че няма да пожаля никакви усилия, за да издействувам пълно помилване, поне за самия него. Е, бог да те благослови, момчето ми! Внимавай да не се изпуснеш да разправиш колко си изпатихме от боя миналия март; както знаеш, пролетната буря беше виновна за всичко. Довиждане и ти желая успех!
Едва изрече това, и лодката се отблъсна от борда на кораба, а след няколко минути Уайлдър беше вече толкова далеч, че не можа да чуе по-нататъшните наставления.
Докато лодката се носеше към все още далечния кораб, нашият авантюрист имаше достатъчно време да размишлява върху необикновеното положение, в което се намираше сега. Веднъж или дваж го обзе леко безпокойство и съмнение в разумността на стъпката, която предприемаше, но споменът за възвишените чувства на човека, комуто се доверяваше, не позволяваше тези опасения да вземат връх. Въпреки деликатността на положението си, когато се приближи до кораба на Корсаря, у него се разпали силно оня типичен професионален интерес, който е почти винаги буден в душата на всеки истински моряк. Идеалната симетричност на рангоута, изящните движения и форми на цялата тази грамада, носеща се като морска птица по дългите, спокойни вълни, вдигани от пасатите, и грациозният наклон на високите мачти, които се поклащаха на фона на синьото небе, оплетени от сложната мрежа на въжетата — нищо от това не убягна от погледа на човека, който не само знаеше да цени реда на един кораб, но и да се възхищава от красотата му.
