Човекът при носа на кораба им заповяда да се доближат до борда и разговорът се прекрати. Чак сега Уайлдър разбра, че повикването се отнася за друга лодка, която беше още далеч, и че бе избързал с отговора. Но като видя, че е много късно да се оттегли безнаказано, а може би дей-ствувайки според първоначалното си решение, той нареди на спътниците си да се подчинят.
— „Поря вълните с хакборда си“, разбира се, не е най-учтивият отговор на повикване — промърмори Фид, спущайки греблото си във водата — и нищо чудно, че се докачиха. Но ако толкова им се иска да се карат затова мастър Хари, върнете им със същата монета и разчитайте на мъжествена подкрепа.
Това насърчително уверение не получи отговор, защото в това време скифът вече се намираше на няколко фута от кораба. Уайлдър прекрачи борда сред дълбоко и, както му се струваше, зловещо мълчание.
Нощта беше тъмна, но тук-там се виждаха звезди, които пръскаха достатъчно светлина, за да могат зорките моряшки очи да различават добре предметите. Когато нашият авантюрист стъпи на палубата, той хвърли бърз изпитателен поглед около себе си, сякаш дълго таените съмнения и впечатления можеха да се решат с това първоначално оглеждане.
Невеж обитател на сушата би бил поразен от реда и симетричност-та на високите мачти, издигащи се от черната грамада на корпуса към небесата, и от висящите във въздуха въжета, чиито тъмни линии се пресичаха една с друга така, че нормалното им преплитане изглеждаше като безпорядък и неразбория. Но тези познати на Уайлдър предмети сега не привличаха вниманието му. Наистина като всички моряци най-напред той хвърли бегъл поглед нагоре, но веднага след това бързо, но проницателно се обърна около себе си, както споменахме преди малко. С изключение на един човек, който, макар и загърнат в широка моряшка пелерина, личеше, че е офицер, по палубите не се виждаше жива душа. От всички страни стояха мрачни, заплашителни батареи, подредени красиво и внушително, по моряшки, но нийде не се забелязваше нито следа от човешкото множество, от което обикновено гъмжи палубата на въоръжен кораб и е толкова необходимо, за да пусне оръдията в действие. Разбира се, по правилник в този час повечето хора от екипажа би трябвало да бъдат вече в койките, но според установения ред по няколко моряци се оставят на вахта, за да бдят за безопасността на кораба. Ето защо, като видя неочаквано пред себе си един-единствен човек, нашият авантюрист започна да усеща неудобството на положението си и необходимостта от някакво обяснение.
— Сигурно се учудвате, сър — каза той, — че съм избрал за посещението си такъв късен час?
— Разбира се, очаквахме ви по-рано — бе лаконичният отговор.
— Очаквахте ли!
— Да, очаквахме. Нали видях как вие с двамата си другари в лодката половин ден ни оглеждахте от градските кейове и дори от старата кула на хълма! Какво друго можеше да показва това любопитство, освен намерение да дойдете на борда?
— Откровено казано, това ме учудва! — възкликна Уайлдър малко разтревожен. — Значи сте отгатнали намеренията ми?
— Слушайте, приятелю — прекъсна го събеседникът му с тих смях, — съдейки по облеклото и външността ви, струва ми се, вие сте моряк. Да не мислите, че сме забравили да включим в инвентара на кораба си далекогледи? Или пък си въобразявате, че не знаем как да си служим с тях?
— Навярно имате сериозни основания да следите така внимателно какво правят непознати хора на брега?
— Хм! Може пък да чакаме товар от брега. Но предполагам, че не сте били толкова път в тъмното само за да прегледате товарителницата ни. Сигурно желаете да се видите с капитана?
— А нима не го виждам?
— Къде? — попита непознатият и се сепна, с което показваше благоразумното си страхопочитание към своя началник.
— Във ваше лице.
— В мое лице ли! Но аз не заемам такова почетно място в нашите корабни книги, макар че някой прекрасен ден все ще ми дойде времето. Слушайте, приятелю, когато идвахте насам, минахте ли под кърмата на оня кораб, дето дрейфува по течението?
— Разбира се, както виждате, той е точно на пътя ми.
— На вид солиден кораб и добре снабден с всичко. Разправят, че бил готов да отплава.
— Така изглежда: платната му са вързани, а газенето му е такова, като че е напълно натоварен.
— Но с какво? — попита рязко непознатият.
— Предполагам с нещата, посочени в товарителницата. Но вие самите, изглежда, още не сте започнали тая работа; ако ще товарите в това пристанище, няма да излезете в открито море по-рано от няколко дни.
— Хм! Мисля, че нашият съсед няма да ни изпревари много — забеляза другият малко сухо. После, сякаш у плашен, че се е изпуснал, добави бързо: — Нали знаете, ние, роботърговците, не носим почти нищо друго освен пранги и няколко бъчви ориз; останалият ни товар се състои от оръдията и това, с което ги зареждаме.
— Редно ли е кораби, занимаващи се с такава дейност, да имат толкова тежко въоръжение?
