Съдържателят на „Ръждивата котва“, както се наричаше кръчмата, където Фид и Найтингейл едва не стигнаха до бой, добросъвестно затвори вратите си точно в осем — един вид изкупление, с което се мъчеше, докато спеше, да изплати малките нравствени прегрешения, евентуално извършени през деня. И наистина трябва да се отбележи, че по правило тези, на които им е най-трудно да отстояват доброто си име чрез въздържание и умереност, в подходящия момент най-строго се придържат към своя отказ от всекидневните светски съблазни. Навремето мнозина се възмущаваха, че в къщата на адмиралската вдовица толкова често се вижда да светят лампи дълго след изисквания от обичая час за тяхното угасване. Имаше и някои други дребни неща, заради които тази добра дама също ставаше прицел на неодобрително шушукане между гостенките си. Тя не се отличаваше с някакво изключително трудолюбие, но принадлежеше към епископалната църква и в събота вечер винаги я виждаха да се занимава с ръкоделие. Впрочем по този начин добрата дама даваше израз на привързаността си към убеждението, че неделя вечер е истинската празнична вечер. Всъщност по този въпрос между нея и жената на главния градски свещеник се водеше нещо като мълчалива война. За щастие тя не беше съпроводена с някакви особено забележими прояви на враждебност. Жената на свещеника си отмъщаваше, като в неделя вечер носеше ръкоделието си в къщата на вдовицата и от време на време прекъсваше разговора, като в продължение на пет-шест минути работеше усърдно с иглата. Единствената предпазна мярка на мисис Де Лейси срещу тази зараза се състоеше в това, че през всичкото време прелистваше страниците на един молитвеник така, както човек си служи със светена вода, за да държи дявола на разстояние, което според църквата е най-сигурното средство за избавление на верующите54.
Както и да е, към десет часа вечерта в деня, когато започва нашият разказ, в град Нюпорт беше така тихо, като че в него нямаше жива душа. Нощни пазачи липсваха, защото в провинциите още не бе започнало да се шири открито разбойничеството. Затова, когато в този час Уайлдър и двамата му другари излязоха от убежището си и тръгнаха из пустите улици, по тях беше тъй тихо, като че там никога не бе стъпвал човешки крак. Не се виждаше никаква светлинка, не се чуваше ни най-малък звук, свидетелствуващ за човешки живот. Нашите авантюристи обаче явно знаеха добре къде отиват, защото, вместо да чукат на някого от сънливите ханджии и да молят за подслон, те вървяха неотклонно към брега; Уайлдър крачеше начело, след него идеше Фид, а Сципион, както винаги спокоен и покорен — най-отзад.
До самия бряг намериха няколко малки лодки, привързани към близкия пристан. Уайлдър даде на другарите си съответните напътствия и тръгна към едно удобно за качване място. След като почака нужното време, до брега приближиха носовете си едновременно две лодки, едната от които се управляваше от негъра, а другата — от Фид.
— Но какво е това? — запита Уайлдър. — Не е ли достатъчна една? Трябва да има някаква грешка.
— Няма никаква грешка — отвърна Дик, като спусна греблото си върху водата и прокара самодоволно пръсти през косата си. — Както няма грешка, когато слънцето грее в ясен ден и в тихо време. Гвинея е в лодката, която вие наехте, ала според мен сбъркахте в избора. Водейки се от правилото „по-добре късно, отколкото никога“, преди малко аз прегледах всички лодки и ако това не е най-здравият и най-бързоходният ял55 измежду тях, значи не разбирам нищо от тая работа. А ако енорийският свещеник беше тук, щеше да ви каже, че баща ми се славеше като майстор на лодки, да, и дори щеше да се закълне в това, разбира се, ако му платите добре.
— Приятелю — отговори Уайлдър ядосан, — някой ден ще ме накараш да те изгоня. Върни лодката там, където си я намерил, и я вържи както преди.
— Да ме изгоните ли! — повтори бавно Фид. — Но това значи да отрежете с един замах всичките си въжета, мастър56 Хари. Няма да ви бъде лесно на вас със Сципион Африкански, ако се разделим. Лошо ли ни беше, когато плавахме заедно?
— Вярно, не ни беше лошо, но дори двайсетгодишно приятелство може да се скъса понякога.
— Ще ме извините за израза, мастър Хари, но да пукна, ако повярвам на думите ви. Ето Гвинея, той е чисто и просто негър и значи не подхожда твърде за другар на бял човек; но, както знаете, от двайсет и четири години към свикнал да гледам черната му мутра, цветът й се е набил в очите ми и сега не ми се вижда по-лош от другите. А сред море в тъмна нощ разликата не се забелязва много. Вие още не сте ми омръзнали, мастър Хари, и не е дребна работа да се разделим току-така.
— Тогава откажи се от навика си да се разполагаш с чужда собственост.
