— От нищо няма да се откажа. Никой не би могъл да твърди, че съм напущал палуба, докато на бимсите57 се крепи поне една дъска. И мога ли да се откажа, както се изразявате, от правата си? Има ли някаква особена причина да викате целия екипаж да гледа как наказвате един стар моряк? Вие дадохте на онзи калпав рибар, който никога не е бивал в по-дълбока вода от тая, в която би могъл да метне въдицата си, дадохте му, казвам, лъскава монета само за да използвате скифа58 му за малко през нощта или може би до известно време сутринта. А какво прави Дик? Той си казва сам, защото, дявол да го вземе, не е дърдорко да се митка из кораба и да се оплаква от началника си… та си казва: „Много е“ и се оглежда да намери между другите рибарски лодки такава, която да си струва парите. Пари могат да се изядат, а още по-добре е да се пропият, затуй не се хвърлят току-тъй зад борда като пепелта от готварската печка. Обзалагам се, че ако се поровим да разберем истината, ще излезе, че майките на собствениците на този ял и на оня скиф са братовчедки и че доларите ви ще отидат за тютюн и пиячка за цялото семейство, тъй че в края на краищата нищо лошо не сам направил.
Уайлдър махна нетърпеливо с ръка на другаря си да се подчини и тръгна бавно по брега, за да му даде време да изпълни нареждането му. Фид никога не оспорваше категорична и ясна заповед, макар че често си позволяваше да се бави в изпълнението на недостатъчно точните. Така че, без да се колебае, той върна обратно лодката; но въпреки че се подчини, все пак не пропусна да промърмори. Когато правдата бе възстановена, Уайлдър се качи на скифа и като видя, че другарите му са седнали до греблата, им заповяда да подкарат през пристанището, предупреждавайки ги при това да вдигат колкото е възможно по-малко шум.
— През нощта, когато ви закарах с лодка на разузнаване в Луисбърг — каза Фид, като пъхна лявата си ръка в пазвата, а с дясната натисна лекото гребло така силно, че скифът се плъзна бързо по водата, — през оная нощ вие овързахте не само греблата, но и езиците ни. Когато наистина се налага да се затъкнат устата на гребците, е, дума не бих обелил, ала аз съм от ония, дето смятат, че езиците са създадени да се говори с тях, така както морето е създадено да се живее от него, затуй обичам да водя разумен разговор в трезва компания. Хей, Сцип, Гвинейо, къде навираш скифа, дяволите да те вземат? Островът е насам, а ти караш към оная нищо и никаква църквица.
— Натискайте греблата — прекъсна го Уайлдър, — промъкнете се покрай оня кораб.
Те тъкмо минаваха край кораба, който бе изтеглен с въжета и закотвен извън пристанището; с него, както бе подслушвал скришом младият моряк, мисис Уилис и прекрасната Гъртруд възнамеряваха да потеглят на другата сутрин за далечната провинция Каролина. Докато скифът пропълзяваше покрай него, при мъждивата светлина на звездите Уайлдър оглеждаше кораба с опитно моряшко око. Нищо не убягна от вниманието му: нито корпусът, нито мачтите, нито въжетата; а когато се отдалечиха и всичко се сля в една тъмна, безформена маса, той наведе глава през борда на малката лодка и се замисли. Този път Фид не посмя да прекъсне размишленията му, защото смяташе, че те са свързани с професионалния му дълг, който за него беше нещо свято. Сципион по навик мълчеше. След като минаха така няколко минути, изведнъж Уайлдър се опомни и забеляза живо:
— Това е голям кораб, който трудно може да се настигне!
— Може и да е така — съгласи се охотно Фид. — Ако разпъне всичките си платна при попътен вятър, дори кралски кръстосвач бая ще се озори, докато се приближи достатъчно, за да хвърли на палубите му абордажните куки; ала закъса ли при насрещен вятър, наемам се да сгащя тоя перко от наветрената страна…
— Момчета — прекъсна го Уайлдър, — време е да чуете нещо за бъдещите ми планове. Повече от двайсет години вече работим заедно и, може да се каже, ядем от един и същ казан. Аз бях още малко дете, Фид, когато ти ме доведе при капитана на вашия кораб и не само ми спаси живота, но и ми помогна да стана офицер.
— Да, да, мастър Хари, малък на ръст бяхте тогава и не се нуждаехте от капитанска койка, достатъчен ви беше къс хамак.
— Аз съм ти много задължен, Фид, за тази благородна постъпка и за непоколебимата ти преданост оттогава.
— Е, да, аз много държах на вас, мастър Хари, и никога не изпущах куките си, макар че вие често се заканвахте да ме изгоните. Що се отнася до Гвинея, с вас този момък винаги има хубаво време, какъвто и вятър да духа, а виж, между нас двамата лесно се разразява шквал, както пролича от малкия спор за лодката…
