— Ти май имаш необикновената дарба „да пориш вълните с хакборда си“ — отвърна Уайлдър с подигравателна усмивка. — Ако плаваш по тоя чуден начин, кой знае докъде можеш да стигнеш.
— Виждам, братко, че си обиден, загдето вървя по петите ти, но така аз просто се подчиних на твоя сигнал. Нима очакваше, че стар морски вълк като мен, стоял бог знае колко пъти на вахта на флагмански кораб, ще се признае за невеж по който и да е въпрос, свързан със синьото море? Отде да зная, дявол да го вземе, дали между хилядите кораби, спущани на вода напоследък, няма и някой, умеещ да плава най-добре с кърмата напред? Казват, че корабът се правел по образец на рибата; в такъв случай трябва да се построи кораб като рак или мида, за да бъде такъв, какъвто го описвате.
— Добре, старче. Предполагам, че адмиралската вдовица вече те е възнаградила с хубав подарък и цял сезон можеш да стоиш закотвен, без да те е грижа как ще се строят корабите в бъдеще. Моля те, кажи ми: възнамеряваш ли да държиш все същия курс по този склон?
— Да, докато не стигна до долу.
— Това ме радва, защото аз пък имам твърдото намерение да се изкача обратно. И тъй, както казваме по море, когато сме свършили разговора си: „Всичко хубаво!“
Старият моряк се засмя, като видя, че младият човек се обърна рязко кръгом и тръгна отново в същата посока, от която току-що се бе спуснал.
— Ах, ти никога не си плавал с контраадмирал! — каза той и продължи надолу, избирайки внимателно пътя си, както подобава на неговата възраст и немощ. — Не, колкото и да бродиш по море, не можеш да се шлифоваш, ако не направиш един-два курса с флагмански кораб, и то на бизана!
— Нетърпим дърт лицемер! — процеди през зъби Уайлдър. — Тоя мошеник е видял и по-добри дни, а сега злоупотребява със знанията си, за да мами една глупава жена. Добре, че се отървах от такъв негодник, който сега, когато не е способен да работи, изглежда, е направил лъжата свой занаят. Ще се върна обратно. Пътят е свободен, а кой знае какво може да се случи?
По-голямата част от горния монолог бе изречена, както отбелязахме, полугласно, а останалата бе изказана мислено, но като се има пред вид, че нашият авантюрист нямаше слушател, все едно че я бе разтръбил. Смътно изразената по този начин надежда обаче едва ли щеше да се сбъдне скоро. Уайлдър се изкачваше бавно по хълма, стараейки се да си придава безгрижен вид на безцелно разхождащ се човек, ако случайно връщането му привлечеше внимание; но макар и да се въртя дълго на открито под прозорците на вилата на мисис Де Лейси, не можа да зърне повторно нейните обитателки. По куфарите и вързопите, които се изнасяха от къщата на път за града, и по забързаната суетня на мяркащите се от време на време слуги личеше, че тук се готвят за скорошното заминаване; но, изглежда, че главните обитателки на дома се бяха оттеглили във вътрешните помещения на сградата, вероятно от съвсем естествено желание да поговорят насаме и да се сбогуват нежно. Уайлдър се обърна, ядосан и разочарован, че напрегнатото му бдение не бе дало резултат, но изведнъж иззад ниската стена, на която се облегна, чу отново женски гласове. Те се приближаваха и скоро острият му слух разпозна благозвучния глас на Гъртруд.
— Напразно се тревожим, мила госпожо — каза тя, когато вече бе достатъчно близо и се чуваше ясно. — Не трябва да обръщаме никакво внимание на това, което говори такъв… такъв човек.
— Мисля, че си права, мила моя — отвърна печалният глас на гувернантката, — и все пак аз съм толкова малодушна, че не мога да се отърся напълно от нещо като суеверно предчувствие в това отношение. Гъртруд, не желаеш ли да се видиш още веднъж с този младеж?
— Аз ли, госпожо! — възкликна нейната възпитаница някак уплашено. — Защо ни е на вас или на мен да се срещаме отново със съвсем непознат човек, и то толкова нискостоящ… е, може да не е нискостоящ… ала съвсем неподходяща компания за…
— … за дами от добро семейство, искаш да кажеш. А защо мислиш, че този млад човек е много по-нискостоящ от нас?
Младият глас на девойката звучеше така мелодично, че според Уайлдър това я извиняваше донякъде за думите й, когато отговори:
— Разбира се, аз не съм толкова придирчива към произхода и положението, както леля Де Лейси — каза тя със смях, — но не бива да забравям някои неща, на които сте ме учили вие, драга мисис Уилис: че възпитанието и обноските се отразяват много на възгледите и характера на всички нас, клетите простосмъртни.
— Много вярно, чедо мое. Но трябва да призная, че не видях и не чух нищо, което да ми дава основание да смятам въпросния млад човек за невъзпитан или груб. Напротив, езикът и произношението му бяха като на джентълмен, а и по външността му личеше, че е такъв. Той се държеше прямо и просто като моряк, но ти сама знаеш, че синовете на най-знатните семейства в провинциите и дори в кралството често постъпват на служба във флотата.
— Но те са офицери, уважаема госпожо, а този… този човек беше облечен като прост моряк.
