Уайлдър изказваше мнението си с такъв пророчески и решителен тон, че слушателките поглъщаха думите му с оная скрита вяра и смирена почтителност, с която невежите са твърде склонни да се отнасят към посветените в тайните на някоя важна професия. Разбира се, никоя от тях нямаше съвсем ясна представа за смисъла им, но самите му думи бяха пропити с опасност и смърт. Мисис Де Лейси обаче сметна за свой дълг като вдовица на моряк да покаже колко е запозната с разисквания въпрос.
— Това са наистина много сериозни недостатъци! — вметна тя сериозно. — Не мога да си обясня как моят агент е пропуснал да ми ги спомене. А как мислите, сър: има ли този кораб някакъв друг обезпокоителен недостатък, който да ви се набива в очите дори от такова разстояние?
— Твърде много. Забележете, че брамстенгите му са закрепени откъм кърмата; нито едно от горните му платна не се развява, а освен това, госпожо, сигурността на такава важна част от кораба като бушприта зависи тук от ватерщагите и ватервулингите86.
— Много вярно, много вярно! — повтори мисис Де Лейси, потръпвайки с ужас като човек, който разбира от такива работи. — Тези неща съвсем са убягнали от вниманието ми, но сега, когато ги споменахте, вече са ми напълно ясни. Подобна небрежност е направо престъпна, особено да се разчита на ватерщаги и ватервулинги за сигурността на бушприта! Откровено казано, Уилис, не бих се съгласила племенницата ми да пътува с такъв кораб.
Докато Уайлдър говореше, спокойният поглед на Уилис беше впит в лицето му, а сега тя го отмести със същото невъзмутимо спокойствие към адмиралската вдовица.
— Опасността може да е малко преувеличена — забеляза тя. — Нека попитаме този, другия моряк, какво мисли той по тези въпроси. Смятате ли, приятелю, че ще бъдем изложени на такива сериозни опасности, ако по това време на годината се решим да пътуваме до Каролините с оня кораб?
— О, боже господи! — засмя се беловласият моряк. — Та това са някакви съвсем новомодни недостатъци и трудности, госпожо, ако изобщо могат да се нарекат недостатъци и трудности! Никога не съм чувал за такива неща по мое време и да си призная, трябва да съм много глупав, щом не разбрах и половината от това, което каза младият джентълмен.
— Предполагам, че отдавна не сте били по море — забеляза хладно Уайлдър.
— За последен път бях преди пет-шест години, а за първи път преди петдесет.
— Значи според вас няма причини за безпокойство? — запита повторно мисис Уилис.
— Може да съм стар и немощен, госпожо, но ако капитанът на този кораб ме приеме на служба при себе си, ще му бъда благодарен за тази добрина.
— Бедният е готов на всичко — прошепна мисис Де Лейси, поглеждайки спътничките си многозначително, което показваше, че няма високо мнение за казаното от стареца. — Аз съм склонна да подкрепя мнението на по-младия моряк; той го обосновава с убедителни, професионални доводи.
От уважение към преждеговорившата мисис Уилис известно време мълча, но после започна отново да задава въпроси, обръщайки се този път към Уайлдър:
— А как обяснявате тази разлика в преценката между двама, които поради своята компетентност би трябвало да дадат правилно мнение?
— Според мен на този въпрос може да се отговори с една добре известна пословица — отвърна младият човек с усмивка. — Но все пас трябва да имате предвид развитието на корабостроенето и може би да се съобразите с различните длъжности, които сме изпълнявали.
— И едното, и другото е вярно. Но все пак ми се струва, че за пет-шест години не е възможно да станат кой знае какви изменения в такава стара професия.
— Ще прощавате, госпожо, но за да ги знае човек, е нужна постоянна практика. Този честен стар моряк, изглежда, няма представа как може да се накара кораб с форсирани платна87 „да пори вълните с хакборда си“.
— Невероятно! — извика адмиралската вдовица. — Дори най-младият и най-неопитен моряк би трябвало да се възхити от красотата на подобна гледка.
— Да, да — подкрепи я с обиден вид старият моряк, който даже и да не владееше добре занаята си, все пак не беше склонен да признае незнанието си точно сега. — Много прекрасни кораби са вършили това пред очите ми и както казва милейди, гледката е величествена и прекрасна!
Уайлдър беше смутен. Той прехапа устни като човек, който поради крайно невежество или прекалено хитруване е попаднал в собствената си клопка, ала самодоволството на мисис Де Лейси му спести необходимостта да отговори веднага.
— Наистина би било много чудно — каза тя — на човек, побелял из моретата, нито веднъж да не му направи впечатление такава великолепна гледка. Но все пак, честни моряко, вие като че ли не забелязвате очебийните недостатъци на оня кораб, който този… ъ-ъ… този джентълмен така уместно посочи преди малко.
— Аз не ги смятам за недостатъци, ваша светлост. Именно така стъкмяваше кораба си бившият ми доблестен и прекрасен командир, а смело мога да кажа, че по-добър моряк и по-честен човек не е служил във флотата на негово величество.
— Значи сте служили на краля! А как се казваше вашият любим командир?
