— Нещо подобно. Ти трябва да опровергаеш всичко, което каза за оня кораб, а щом си такъв хитрец, че съумя да се приближиш до мисис Де Лейси от наветрената страна, използвай това предимство, като опишеш нещата в още по-черни краски, отколкото ги представих аз. За да разбера колко струваш, кажи ми: наистина ли си плавал с достопочтения контраадмирал?
— Кълна се като порядъчен и благочестив християнин, че до вчера не бях чувал нищо за тоя достопочтен старец. О, можеш да разчиташ на мен за тези неща! Аз не съм от тия, дето развалят една история поради липса на факти.
— Тъкмо такъв ми трябва. А сега изслушай плана ми…
— Чакай, достойни колега — прекъсна го старецът. — Не току-тъй на брега казват: „И камъните може да имат уши“; ние пък, моряците, знаем, че и корабните помпи имат уши. Виждал ли си в този град едно заведение — кръчмата „Ръждивата котва“?,
— Посещавал съм я.
— Надявам се, че ти се е харесала и не би имал нищо против пак да се отбиеш. Тук ще се разделим. Ти като по-лек дръж по вятъра и направи един-два курса между тия къщи, докато се озовеш от наветрената страна на оная църква. Тогава поеми спокойно към заведението на славния Джо Джоръм — такова удобно място за закотвяне на честен търговец няма да се намери в нито една странноприемница в колониите. Аз пък ще се спусна от хълма и като се има предвид разликата в скоростта ни, ще влезем в пристанището почти едновременно.
— А какво ще спечелим от такова маневриране? Ти май не можеш Да слушаш нищо, ако не го полееш с ром?
— Обиждаш ме с думите си. Ще дойде време да разбереш колко съм трезв, когато ме пращат с някакво поръчение. Но ако ни видят да разговаряме на пътя… е, тогава ще загубя напълно уважението на дамите, тъй като тъкмо сега не се ползваш с добро име пред тях.
— Тук може би си прав. Тогава бързай да се срещнем, не бива да губим нито минута — дамите казаха, че скоро ще се качват на кораба.
— Не бой се, няма да тръгнат толкова бързо — отвърна старецът, държейки над главата си разтворена длан, за да провери посоката на вятъра. — Засега вятърът е толкова слаб, че не може да охлади дори пламналите бузи на оная млада красавица; значи можеш да бъдеш спокоен: няма да им дадат сигнал за отплаване, докато не задуха добър морски бриз.
Уайлдър му махна с ръка и с лека стъпка пое по пътя, посочен му от стареца, размишлявайки върху поетичния израз, който свежестта и младежкият чар на Гъртруд бяха изтръгнали дори от такъв стар и груб човек като новия му съюзник. Другарят му го проследи за малко с весел, насмешлив поглед, а после и той забърза да стигне навреме до мястото на срещата.
Но кажи му да няма грубости.
Приближавайки се към „Ръждивата котва“, Уайлдър забеляза в сърцето на досега спокойния град явни признаци на силно вълнение. Повече от половината жени и може би една четвърт от мъжете, които живееха горе-долу около тази прочута странноприемница, се бяха събрали пред вратата й и слушаха някаква представителка на нежния пол, която ораторствуваше с такъв рязък и пронизителен глас, че тия от най-външния кръг на тълпата, чиито лица изразяваха любопитство и внимание, нямаха ни най-малко основание да се оплачат, че думите й не стигат до тях. Отначало, виждайки тези признаци на брожение, нашият авантюрист се поколеба като човек, изведнъж осъзнал, че се е впуснал в едно ново начинание като това, към което самият той се бе присъединил отскоро. Реши да продължи пътя си едва когато съзря своя престарял помощник, който си пробиваше с лакти път през навалицата, и то с такова упорство и енергия, че още малко и щеше да стигне до особата, която се дереше така пронизително. Окуражен от този пример, младият човек пристъпи напред, но зае такава позиция, че да може да се движи свободно и в случай на нужда да се оттегли навреме.
— Призовавам те, Ъртли Потър, и теб, Призървд Грийн, и теб, Фейтфул Уонтън — чу той крясъка на Дизайър, която се спря да си поеме дъх, преди да подхване отново прочувствения си призив към своите съседи, — и теб, Ъпрайт Крук, и теб, Рилент Флинт, и теб, Уелти Пуър89 да ми бъдете свидетели и поръчители. Всички заедно и всеки поотделно, ако пожелаете, можете да удостоверите, че винаги съм била покорна и любяща съпруга на човека, който ме напусна на тия години и остави на ръцете ми такава многобройна челяд, която трябва да храня и възпитавам, и на всичко отгоре…
— Отде знаеш — прекъсна я съвсем уместно собственикът на „Ръждивата котва“, — че добрият човек е избягал? Вчера беше весел ден и нищо чудно твоят мъж да е бил като някои други, които мога да назова — но няма да направя такава глупост, — да е бил, както се казва, малко на градус и да се е поуспал. Обзалагам се, че скоро всички ще видим как честният шивач изпълзява от някой плевник, бодър и готов да смуче пак своята горчивка, сякаш след последната всеобща веселба не е плакнал гърлото си с хладка вода.
