Уайлдър тръгна подир водача си, който го изведе от общата зала през друга врата, а не оттам, откъдето бе въвел предишния гост в заведението си. Младият моряк се учуди, че в случая кръчмарят си придава такава тайнственост. След като го прекара през, един заобиколен коридор, съдържателят в дълбоко мълчание се качи с Уайлдър по една вътрешна стълба до самия таван на сградата. Тук той почука леко на една врата и го покани да влезе глас, толкова плътен и строг, че накара нашия авантюрист да трепне. Когато се озова обаче в една ниска и тясна стаичка, видя там само моряка, когото кръчмарят бе поздравил преди малко като стар познат и го бе назовал с име, напълно съответствуващо на облеклото му — Катранения Боб. Докато Уайлдър се озърташе, учуден много от положението, в което бе поставен, стопанинът излезе и младият моряк се намери сам със своя съучастник. Последният вече се занимаваше с унищожаването на току-що споменатия къс говеждо и се наливаше с някаква течност, която си бе поръчал и явно също беше по вкуса му, макар и приготвена твърде набързо. Старият моряк не даде възможност на посетителя си да размишлява повече, а му направи знак да седне на единствения свободен стол в стаята, продължавайки заниманието си с говеждото филе с такова усърдие, като че изобщо не го бяха прекъсвали.
— Славният Джо Джоръм е винаги в приятелски отношения с месаря си — каза той след такава глътка, която пресуши чашата почти до дъното. — Говеждото му им а такъв вкус и аромат, че може да го помислиш за перка на камбала. Ти си бил из чужди краища, колега, или по-добре да те наричам „сътрапезник“, понеже и двамата сме се закотвили до една и съща мръвка, но сигурно си посещавал и чужди страни?
— Често, иначе какъв моряк щях да бъда?
— Тогава кажи ми откровено бивал ли си в кралство, където могат да се намерят такива лакомства — риба, месо, птици, плодове, — както в чудесната земя Америка, където сме се закотвили сега с теб и където, предполагам, и двамата сме се родили.
— Да вярваме в такова пълно превъзходство значи да отиваме твърде далеч в любовта си към родината — отвърна Уайлдър, който искаше да отклони разговора от действителната си цел, за да има време да подреди мислите си и да се увери, че никой друг не слуша освен човека, когото виждаше пред себе си. — По всеобщо признание Англия ни надминава във всички тия неща.
— Но какви хора говорят така? Разни невежи и дърдорковци. Ала аз, който съм обиколил земята и плавал из много морета, мога да заявя, че всички тези празни самохвалковци лъжат. Ние сме колонии, приятелю, колонии, а колония да заяви на метрополията, че я превъзхожда в това или онова, е такава дързост, както ако морякът Джак каже на началника си, че греши, макар и да знае, че е прав. Аз съм само един беден човек, мистър… С какво име да назовавам ваша милост?
— Мен ли! Името ми ли? Харис.
— Сега аз съм само един беден човек, мистър Харис, а навремето бях началник на вахта, при все че изглеждам стар и немощен, и съм прекарал много дълги нощи на палубата в размисъл, макар че при това може да не съм се впущал в такива философии, както енорийски свещеник на заплата или адвокат на хонорар. Позволете ми да ви заявя: отчайващо е да си просто жител на колония. Това потиска гордостта и духа на човека, прави го такъв, какъвто господарите му биха искали да бъде. Няма да говоря за плодовете, месото и всякакви други ядива, които идват от страната, за която ние с вас много сме слушали и много знаем, само ще ви посоча ей онова слънце и ще ви попитам:смятате ли, че крал Джордж има властта да го накара да грее над островчето, където живее, така както грее тук, над обширните му владения в Америка?
— Разбира се, не, но все пак знаеш и всеки трябва да признае, че английските произведения далеч превъзхождат…
— Да, да, колонията винаги плава от подветрената страна на метрополията. И всичко туй е заради дърдорковците, приятелю Харис. Дрън-дрън-дрън, от дърдорене човек може да го втресе или да скара цял корабен екипаж. С приказки е способен да превърне череша в праскова или камбала в кит. Ето тук цялото дълго крайбрежие на Америка, всичките й реки, езера и потоци гъмжат от такива богатства, които могат да нахранят всекиго; а дойдат ли при нас слуги на негово величество, вземат да разправят за своите калкани, писии и шарани, като че господ е създал само такива риби, а дяволът на своя глава е направил така, че останалите да му се изплъзнат между пръстите.
Уайлдър се обърна и изгледа учудено стареца, който впрочем продължаваше да яде, сякаш бе изказал чисто и просто едно най-обикновено мнение.
— Ти си по-скоро привързан към родния си край, отколкото верноподаник, приятелю — каза младият моряк малко строго.
— Във всеки случай не съм верноподаник на рибите. Според мен не е обидно да се говори за божиите твари. А що се отнася до правителството, то е въже, което човек сам си изплита, и…
— И какво? — попита Уайлдър, забелязвайки, че събеседникът му се колебае.
