— Няма опасност — беше отговорът. — А сега дай ми дарите си.
— Моите пари? — банкерът пребледня.
— Дай ми парите си! — в гласа, който идваше от тъмнината, прозвучаха зловещи нотки и разтреперан Брабазон се подчини.
Два големи пакета пари преминаха в облечената с ръкавица ръка на посетителя.
— Вземи това — каза той.
„Това“ беше тънка пачка банкноти и опитните пръсти на банкера му подсказаха, че са съвсем нови.
— Можеш да ги смениш, когато стъпиш на борда — каза човекът.
— Не може ли да тръгна още тази нощ? — зъбите на Брабазон тракаха от страх. — Това място ме ужасява.
Червеният кръг очевидно размишляваше, защото мина доста време преди да отговори.
— Както искаш, но помни, че поемаш риск. Сега отивай горе.
Заповедта беше ясна и категорична и мистър Брабазон незабавно се подчини. Той чу как вратата се затвори и, взирайки се през прашните прозорци, видя тъмната сянка да крачи по пътеката и да изчезва в нощта. Малко след това чу изщракването на портата. Човекът си беше отишъл.
Брабазон потърси пипнешком чантата, оставена от непознатия, и я отнесе в кухнята. Там, без да се страхува, че ще го открият, можеше да запали парчето свещ, което беше намерил миналата седмица, претърсвайки къщата.
Непознатият не преувеличи, когато каза, че чантата съдържа всичко необходимо. Първата мисъл на банкера беше да разгледа парите, които другият пъхна в ръцете му. Това бяха банкноти от всякакви серии и номера. Личните му пари бяха от една серия и освен това съвсем нови. Брабазон ги разглеждаше внимателно, защото знаеше, че нови банкноти не се издават току-така и изведнъж откри причината. Червеният кръг вероятно бе изнудил някого и бе поискал банкноти с непоредни номера. Брабазон прибра парите и започна да се преоблича.
Час по-късно един елегантен Брабазон с чанта в ръка излезе предпазливо през портата. Промяната от обръсването на веждите беше тъй поразителна, че когато в 11 часа вечерта той премина край един от многобройните детективи, никой не го разпозна.
Брабазон нае стая в малък хотел близо до гара Юстън и веднага си легна. Това беше първата нощ от седмица насам, в която щеше да спи спокойно.
Следващият ден прекара в стаята си, тъй като се опасяваше да се покаже на дневна светлина. Надвечер обаче след самотната вечеря в салона, той излезе да подиша малко чист въздух. Увереността му нарастваше с всяка измината минута и вече не се съмняваше, че ще успее да се промъкне незабелязано през щателната проверка на корабния детектив. Като избираше по-пустите улици, той премина край музея и спря да прочете един току-що залепен афиш.
Докато четеше в главата му се зароди идея. Десет хиляди лири и опрощаване. Беше сигурен, че на сутринта ще успее да избяга, но съществуваше и голяма вероятност да го хванат, и какъв щеше да бъде животът му занапред? Живот на преследвано куче. Това дори парите не биха могли да компенсират. Десет хиляди лири и свобода! Никой не знаеше за парите, които беше измъкнал от Феликс Марл. Ще ги депозира в банката и на сутринта ще отиде право в Управлението на полицията да разкаже всичко, което знае. Ще разобличи Червения кръг.
— Да, ще го направя — каза гласно той.
— Мисля, че постъпваш много мъдро.
Гласът идваше някъде иззад лакътя му и той се извърна. Към него безшумно приближаваше дребно набито човече, обуто в обувки с гумени подметки. Брабазон го позна веднага.
— Инспектор Пар — промълви той задавено.
— Точно така — каза инспекторът. — А сега, мистър Брабазон, ще се разходите ли малко с мен или ще ми създадете неприятности?
На влизане в полицията те се разминаха с една жена, но пребледнелият Брабазон не разпозна в нея бившата си служителка. Той остана зад желязната решетка, докато четяха със студен и официален тон заповедта за неговото арестуване.
— Можете да си спестите много неприятности, мистър Брабазон — каза инспектор Пар, — ако ми кажете истината. Зная къде сте отседнали — хотел „Брайтс“ на Юстън роуд. Пристигнахте късно снощи. Имате запазено място на името Томсън за кораба „Айтинга“, заминаващ утре сутринта от кея Виктория за Нова Зеландия.
— Господи! — изпъшка Брабазон. — Как успяхте да научите това?
Но инспектор Пар не му отговори.
Брабазон нямаше намерение да лъже. Разказа всичко, което знаеше, всичко, което се беше случило от момента, когато му се обадиха по телефона и го предупредиха да бяга, до арестуването му.
— Значи бяхте в къщата през цялото време — попита замислено инспекторът. — Как успяхте да се скриете от мистър Йейл?
— Това мистър Йейл ли беше? — възкликна Брабазон. — Стори ми се, че бяхте вие. Има една вътрешна стая в къщата — мисля, че е била склад навремето — и аз се бях скрил зад вратата. Той дойде почти до мен. Щях да умра от страх.
— Значи Йейл излезе прав. Били сте в къщата — каза инспекторът, повече на себе си, отколкото на него. — А сега какво смятате да правите, Брабазон?
— Ще ви разкажа всичко, което знам за Червения кръг. Мисля, че информацията ще бъде достатъчна, за да го арестувате. Но трябва да бъдете много предпазливи.
Пар усети как в думите му се възвръща нещо от предишната надменност.
