— Казах ви, че той подмени моите пари с негови. Сигурен съм, че го направи, защото се страхуваше да не са записани номерата им. Моите банкноти бяха от една серия — серия Е19 — и аз мога да ви дам номерата на всяка една от тях — и продължи по-спокойно, — така че няма да успее да ги подмени.
— Това бяха парите на Фройънт, нали? — каза инспекторът. — Продължавайте.
— Предишните той нямаше да посмее да ги подмени, но ще подмени моите. Не разбирате ли какъв шанс ви дава това?
Инспекторът беше настроен скептично, но независимо от това, малко след като Брабазон беше отведен в килията, той позвъни на Фройънт и му разказа онова, което считаше, че трябва да знае от случилото се.
— Парите у вас ли са? — попита нетърпеливо Фройънт.
— Елате веднага вкъщи.
— Ще ви ги донеса с удоволствие — отвърна Пар, — но съм длъжен да ви предупредя, че това не са вашите пари, макар че по брой отговарят на онези, които сте прехвърлили на Червения кръг.
Малко по-късно той обясни ситуацията на мистър Фройънт. Скъперникът не се потруди да прикрие разочарованието си. Изглежда беше убеден, че при каквито и обстоятелства да са възвърнати парите, той е длъжен да предяви претенциите си. Малко след това инспектор Пар усети, че настроението му се подобри. Фройънт заговори по-спокойно и изведнъж попита:
— Имате ли номерата на банкнотите, които Брабазон е дал на непознатия?
— Лесни са за запомняне — каза Пар. — Те са поредни — и той изреди номерата.
Мистър Фройънт бързо ги отбеляза в тефтерчето си.
Когато гостенката й пристигна, Талия Дръмънд пишеше писмо. Мили Макрой беше последният човек, когото очакваше да се обади. Момичето изглеждаше болно и уморено, но не дотам, за да сдържи възхищението си от изисканата приемна, в която я покани Талия. Прислужникът си беше отишъл да преспи вкъщи.
— Та това е цял палат, скъпа — възкликна мис Макрой, и неохотно погледна Талия с възхищение. — Само ти можеш да го направиш по-добре от бедния Флъш.
— А как се чувства бедният Флъш? — попита хладно Талия.
Лицето на Мили Макрой потъмня.
— Виж какво — грубо каза тя. — Няма да ти позволя да говориш за Флъш с такъв тон, разбра ли? Той е там, където ти трябваше да бъдеш. Защото сте в играта заедно.
— Не ставай глупава. Свали си шапката и седни. Знаеш ли, като те гледам, Макрой, си мисля за едно време.
Момичето измърмори нещо под носа, но прие поканата.
— Исках да те видя заради Флъш — каза то. — Говори се, че го обвиняват в убийство, но ти знаеш, че не е способен на такова нещо.
— Зная ли? Защо пък трябва да зная? — възкликна Талия. — Аз дори нямах представа, че е бил в къщата, докато не го прочетох в сутрешните вестници — нали е чудесно, че тези от пресата ни поднасят новините още топли.
Мили Макрой не беше дошла да обсъжда с Талия предприемчивостта на журналистите и затова бързо се върна на темата, която, както се очакваше, бе Флъш Барнет и неговото непосредствено бъдеще.
— Няма да се карам с теб, Дръмънд — каза тя.
— Радвам се да го чуя — отвърна Талия. — Между другото не виждам за какво бихме се карали.
— Може и да е така, а може и да не е — иронично подхвърли мис Макрой. — Въпросът е какво смяташ да направиш за Флъш? Ти познаваш всички важни клечки, а освен това работиш и за онази свиня Йейл — тя почти изсъска. — Нали Йейл беше човекът, който отвори очите на Пар за сделката в Марисбърг. Пар няма достатъчно мозък, за да се сети сам. Всъщност не работеше ли ти през цялото време за Йейл?
— Не ме карай да се смея — отвърна презрително Талия. — Наистина аз работя за Йейл, но дотолкова, доколкото е работа писането на писма и подреждането на бюрото му. Не разбирам за какви важни клечки говориш, а и какво мога да направя аз за Флъш Барнет.
— Можеш да отидеш при инспектор Пар и да му разкажеш някоя изтъркана история. Аз съм обмислила всичко. Ще кажеш, че Флъш си е падал по тебе, проследил те е в къщата и не е успял да излезе.
— А какво ще стане с репутацията ми? — хладно попита Талия. — Не, Мили Макрой, ще трябва да измислиш нещо по-умно, между другото, от казаното тази сутрин не разбрах да обвиняват Флъш в убийство.
Тя се изправи и прекоси бавно стаята.
— Освен това, какво общо имам аз с твоя младеж? Защо да се излагам на опасност, застъпвайки се за него?
— Ще ти кажа защо — Мили Макрой се изправи с ръце на кръста и погледна свирепо Талия. — Защото, когато започне делото Брабазон, нищо няма да е в състояние да ме спре да отида пред съда и да кажа няколко думи за това как бързо натрупа пари, докато му беше секретарка. Е, скъпа, това май те накара да подскочиш!
— Когато делото Брабазон започне? — повтори бавно Талия — Защо? Те хванаха ли го?
— Пипнаха го снощи — съобщи триумфално мис Макрой. — Работа на Пар. Бях в полицията за едни пари, които Флъш ми остави, когато го доведоха.
— Брабазон затворник — произнесе бавно Талия. — Горкият стар Браб!
Мис Макрой я наблюдаваше с присвити очи. Тя никога не бе харесвала Талия Дръмънд, а сега направо я мразеше. Но наред с това се страхуваше от нея, тъй като студенината й излъчваше нещо зловещо.
