Лицето му беше напълно безизразно и не издаваше ни най-малка изненада или неудоволствие от появата на късния посетител.
— Влезте, мистър Бирдмор — покани го той. — Прибрах се преди малко и вечерям. Сигурно и вие не сте яли отдавна.
— Не исках да ви притеснявам, мистър Пар, но разбрах, че сте заловили Брабазон и реших да намина.
По пътя за всекидневната, инспекторът изведнъж спря и възкликна:
— О, божичко!
Джек недоумяваше причината за изненадата му.
— Бихте ли ме почакали тук?
За първи път откакто се познаваха, Джек видя Пар притеснен.
— Трябва да обясня на старата си леля кой сте — каза той. — Не е свикнала с посетители. Аз съм вдовец, както знаете, и за къщата се грижи изцяло моята леля.
Той влезе бързо в гостната и затвори вратата след себе си. Джек изпита нещо от неговото притеснение. Минаха една-две минути. От стаята се чуха бързи стъпки и Пар отвори вратата.
— Влезте, сър — червеното му лице беше почервеняло още повече. — Седнете! Моля да ме извините, че ви накарах да чакате.
Стаята, в която се озоваха, беше хубава и обзаведена с вкус. Джек се упрекваше, че е очаквал нещо по-различно.
Лелята на мистър Пар, възрастна дама с просташки маниери, вероятно му причиняваше голямо неудобство. Докато тя се разхождаше из стаята, инспекторът не я изпускаше от очи и заговореше ли, я прекъсваше учтиво, но много настоятелно.
Вечерята на инспектора беше сервирана върху една табла. Той вероятно бе почти привършил, когато Джек почука на вратата.
— Надявам се, че ще ни извините за безпорядъка, мистър…
— Бирдмор — подсказа Джек.
— Тя няма да го запомни никога — промърмори инспекторът.
Не умея да се грижа за къщата, както мама — продължи лелята.
— Разбира се, че не, лельо, разбира се, че не — прекъсна я бързо мистър Пар. — Малко не ти достига. Та какво искахте да знаете, мистър Бирдмор?
Усмихнат Джек се извини за посещението си.
— Червеният кръг е толкова заплетен случай, че започвам да подозирам във всяко ново действащо лице главния герой каза той. — Мислите ли, че арестът на Брабазон ще ни помогне?
— Не зная — бавно отговори Пар. — Съществува възможност Брабазон действително да ни помогне много. Между впрочем аз поставих един от моите хора да го пази и наредих пазачът да не влиза в килията му при каквито и да било обстоятелства.
— Имате предвид Сибли, морякът, който беше отровен?
Пар кимна.
— Не мислите ли, мистър Бирдмор, че това беше най-мистериозното от всичките убийства на Червения кръг?
Той зададе въпроса си напълно спокойно, но в очите му имаше някакъв блясък, който не остана незабелязан за Джек.
— Вие се смеете. Защо? Не сте ли съгласен, че беше мистериозно?
— Разбира се — отвърна инспекторът. — В известно отношение отравянето на Сибли ще бъде много по-ключов момент за залавянето на Червения кръг от ареста на нашия приятел Брабазон.
— Бих искала да не разговаряте за престъпници и престъпления — каза раздразнено лелята. — Наистина си непоносим, Джон. Това може би се е харесвало на мама.
— О, разбира се, лельо. Съжалявам! — бързо каза Пар. Когато тя излезе от стаята, любопитството на Джек Бирдмор надделя над възпитанието му.
— Мама изглежда е била образец за подражание — усмихна се той, чудейки се дали не прекали.
Смехът, който чу, го успокои.
— Да, почти образец. Тя сега не живее при нас.
— Това ваша майка ли е, мистър Пар?
— Не, моя баба — отвърна мистър Пар и Джек го погледна изненадан.
Инспекторът трябва да беше към петдесетте и Джек бързо пресметна приблизителната възраст на тази възхитителна баба, която се интересуваше от престъпления и поддържаше къщата подредена.
— Тя сигурно е една чудесна стара дама — каза той. — Предполагам, че би я заинтригувал дори Червеният кръг.
— Да я заинтригува — мистър Пар се засмя. — Ако майка беше по следите на тази банда и имаше моята власт, още същата вечер всички щяха да се отзоват в полицията на Канон стрийт, но — той направи пауза, — уви не са.
През цялото време, докато говореха, Джек се питаше, защо независимо от реда, стаята все пак му изглеждаше неподредена. Той не остана за дълго насаме с мислите си, тъй като мистър Пар беше необикновено бъбрив събеседник. Инспекторът разказа на Джек за някои неприятни подробности от разговора си с комисаря.
