— Да го арестувам ли?
— Не, не. Само провери алибито му за убийството на Бранхауг и за днешното изчезване на Сигне Юл.
Синдре Фауке имаше пепелявосив цвят на лицето, като отвори на Хари.
— Снощи дойде един приятел с бутилка уиски — обясни той и направи гримаса. — Вече не мога да пия такива неща. Не, ако можеше пак да стана на шейсет…
Усмихна се и отиде да свали свирещата кафеварка от котлона.
— Прочетох за убийството на този съветник във Външно министерство — извика той от кухнята. — Пишеше, че полицията не изключва да е свързано с изказванията му за фронтоваците. Вестник „Ве Ге“ твърди, че зад убийството стоят неонацисти. Наистина ли мислите така?
— „Ве Ге“ може би мисли така. Ние не мислим нищо и в такъв случай не изключваме нито една версия. Как върви книгата?
— Точно сега малко мудно. Но ако я довърша, ще отвори очите на някои хора. Поне така се окуражавам, за да разсея мъглата в дни като този.
Фауке постави кафеварката на ниската масичка между тях и се отпусна в креслото. Бе увил студена кърпа около кафеварката — стар трик от фронта, обясни той с хитра усмивка. Явно се надяваше Хари да попита какъв точно е номерът, но Хари нямаше време за това.
— Съпругата на Евен Юл е в неизвестност — съобщи той.
— Боже мой. Избягала ли е?
— Не мисля. Познавате ли я?
— Всъщност никога не съм я виждал, но, разбира се, знам за противоречивите мнения, когато Юл се ожени за нея. Че е била милосърдна сестра на фронта и тъй нататък. Какво се е случило?
Хари разказа за повикването по телефона и непроследимия номер на мъжа, който е звънял.
— Не знаем нищо повече. Надявах се вие да я познавате и да ми подскажете нещо.
— Съжалявам, но…
Фауке млъкна, за да отпие от кафето си. Имаше замислен вид.
— Какво казахте, че пишело на огледалото?
— Господ е моят съдник — цитира Хари.
— Хм.
— За какво мислите?
— Всъщност не знам — Фауке потърка необръснатата си брадичка.
— Просто споделете.
— Смятате, че може би той иска да обясни, да бъде разбран.
— Да?
Фауке отиде до етажерката, извади тънка книга и започна да я прелиства.
— Точно това е — почука по страницата той. — Както си и мислех.
Подаде книгата на Хари. Беше речник на библейските имена.
— Погледнете под Даниил.
Хари зашари с очи надолу по страницата, докато откри името. „Даниил. Еврейско. Господ (Ел) е моят съдник.“
Вдигна поглед към Фауке, който бе взел кафеварката, за да налее още кафе.
— Преследвате призрак, Хуле.
Юхан Крун прие Хари в кабинета си. Етажерките се огъваха под тежестта на юридически вестници в кафяви кожени подвързии. Те някак странно контрастираха с детинското лице на адвоката.
— Отдавна не сме се виждали — Крун направи знак с ръка на Хари да седне.
— Имате услужлива памет — отбеляза Хари.
— Нямам проблеми с паметта, наистина. Свере Улсен. Там имахте добри позиции. Но Градският съд не съумя да се придържа към правилника, жалко.
— Не съм дошъл за това — прекъсна го Хари. — Ще ви помоля за услуга.
— Молбите са безплатни — Крун съедини върховете на пръстите си. Хари го оприличи на дете-актьор в ролята на възрастен.
— Издирвам незаконно внесено оръжие и имам причина да смятам, че Свере Улсен е бил замесен по някакъв начин. Понеже клиентът ви е мъртъв, отпада ангажиментът ви да пазите професионална тайна и разчитаме да ни предоставите информация. Така ще ни помогнете при разкриването на убийството на Бернт Бранхауг, който според нас почти сигурно е бил застрелян точно с това оръжие.
Крун се усмихна кисело.
— Бих предпочел да оставите на мен да преценя докъде се простира дългът ми да пазя тайна, полицай Хуле. Той не приключва автоматично със смъртта на клиента ми. А и явно не сте се замислили, че може би ще сметна за малко нахално да идвате при мен и да ме молите за информация, след като сте застреляли клиента ми?
— Опитвам се да оставя чувствата настрана и да се държа като професионалист — натърти Хари.
— Ами постарайте се повече, полицай Хуле! — гласът на Крун стана още по-писклив, като го извиси. — Точно това не е никак професионално. Точно толкова професионално, както да убиеш някого в собствения му дом.
— Било е при самозащита — обясни Хари.
— Формални глупости — възрази Крун. — Полицаят е бил опитен, би трябвало да знае, че Улсен е лабилен и да не нахлува по този начин. Би трябвало, разбира се, да изправят полицая пред съда.
Хари не се стърпя да отбележи:
— Съгласен съм с вас, винаги е неприятно, когато престъпниците се разхождат на свобода заради формалности.
Крун премига два пъти, преди да схване какво искаше да каже Хари.
— Юридическите формалности са отделен въпрос, полицай Хуле — окопити се той. — Полагането на клетва в съдебната зала може и да е подробност, но без юридическа сигурност…
— Званието ми е старши полицейски инспектор.
Хари се съсредоточи и подхвана бавно и тихо:
— А тази юридическа сигурност, за която говориш, отне живота на мой колега. На Елен Йелтен. Кажи го на паметта ти, с която толкова се гордееш. Елен Йелтен. На 28 години. Най-големият талант на разследващата полиция в Осло. Счупен череп. Безвъзвратно мъртва.
