Проверих досието на гаджето ти, Ким. Намерих кратка присъда за притежание на хашиш. От КРИПОС все още мислят, че е бил той. Никога не съм се срещал с него, и, Бог ми е свидетел, не съм голям познавач на човешката душа, но от разказите ти за него не ми се струва такъв човек, не си ли съгласна? Обадих се в Техническия отдел — в шапката не били намерили и един-единствен косъм, само нещо, наподобяващо следи от кожа. Ще ги изпратят за ДНК-експертиза; очакват резултатите да са готови до четири седмици. Знаеш ли колко косми губи всеки ден зрелият човек? Проверих. Около сто и петдесет. А в шапката няма нито един. После слязох при Мьолер и го помолих да състави списък на всички осъдени за нанасяне на тежка телесна повреда през последните четири години и в момента са с гладко избръснати глави.

Ракел дойде в кабинета ми с книга. „Нашите птички“. Странна книга. Дали Хелге обича просо? Сигурно ти е много добре.

<p>Петдесет и пета глава</p> Домът на Елен, 14 март 2000 г.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес беше погребението ти. Не присъствах. Близките ти се нуждаеха от време, за да се сбогуват, а днес аз не съм в особено представителен вид, така че вместо да отида на погребението ти, мислех за теб в „Скрьодер“. В осем вечерта се качих в колата и потеглих към Холменколен. Не беше добра идея. Ракел имаше гост — някакъв мъж, същия, когото съм заварвал там и преди. Той се представи като някакъв си във Външно министерство и си даде вид, че е дошъл по работа. Май се казва Бранхауг. Ракел не изглеждаше във възторг от посещението му, но, пак казвам, може просто да си въобразявам. Затова бързо си тръгнах, преди да стане прекалено неудобно. Ракел настоя да взема такси. И понеже виждам през прозореца, че моята бричка е паркирана на улицата, очевидно не съм я послушал.

Нещата са, както виждаш доста объркани за момента. Но днес все пак минах край зоомагазина и купих семена за птици. Продавачката ми предложи „Трил“. Взех от тях.

<p>Петдесет и шеста глава</p> Домът на Елен, 15 март 2000 г.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес се поразходих до кафене „Рюкте“. Напомня малко на „Скрьодер“. Поне не те гледат два пъти, като поръчаш сутрешна бира. Седнах до един старец и след няколко опита успях да започна нещо като разговор. Попитах го какво има против Евен Юл. Изгледа ме продължително, очевидно не ме помнеше от последната ни среща. Но след като го почерпих бира, ми разказа историята. Старецът бил фронтовак, вече знаех това, и познавал жената на Юл, Сигне, от времето, когато е работила като медицинска сестра на Източния фронт. Записала се доброволка, понеже била сгодена за норвежки войник от полк „Норвегия“. После, когато през 1945-а я изправили на съд за национално предателство, Юл й хвърлил око. Осъдили я на две години, но бащата на Юл, с висок пост в Работническата партия, се погрижил да я пуснат след няколко месеца. Попитах стареца защо това го възмущава толкова много, а той само промърмори, че Юл не бил такъв светец, за какъвто се представял. Използва точно тази дума — „светец“. Юл бил същият като другите историци — пишел митовете за Норвегия по време на войната така, както искали да ги представят победителите. Мъжът не помнеше името на първия й годеник, само се сети, че е бил един вид герой за останалите от полка.

После отидох на работа. Там ме видя Кюрт Майрик. Не каза нищо. Обадих се на Бярне Мьолер — списъкът, за който го бях помолил, съдържал тридесет и четири имена. Дали пък мъжете без коса са по-склонни към упражняване на насилие? Във всички случаи Мьолер е наредил на един полицай да разговаря с тях по телефона, за да провери алибито им, та да намалим броя им. От предварителния доклад виждам, че Том Валер те е закарал вкъщи и когато си слязла от колата му в 22.15, си била спокойна. По неговите думи сте разговаряли за всекидневни неща. И все пак, когато според „Теленур“ си позвънила на телефонния ми секретар в 22.16, тоест, веднага щом си се прибрала, звучиш страшно превъзбудена от нещо, което си открила. Това ми се струва странно. Бярне Мьолер не споделя мнението ми. Навярно си въобразявам.

Трябва скоро да ми дадеш някакъв знак, Елен.

<p>Петдесет и седма глава</p> Домът на Елен, 16 март 2000 г.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

Перейти на страницу:

Похожие книги