— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Здравей, Елен, обажда се Хари. Пил съм, както сигурно ти става ясно по гласа ми, и съжалявам за това. Наистина. Но ако бях трезвен, едва ли щях да ти се обадя сега. Сигурно разбираш. Днес бях на местопрестъплението. Ти лежеше по гръб в снега на една пешеходна алея по поречието на Акершелва. Намерила те е млада двойка на път към заведението „Бло“ малко след полунощ. Причина за смъртта: значителни наранявания в предната част на мозъка вследствие на удари по главата с тъп предмет. Удряли са те и по задната част на главата; имаше общо три фрактури на черепа освен счупена капачка на лявото коляно и следи от удари по дясното рамо. Предполагаме, че един и същ предмет е причинил всички наранявания. Доктор Бликс прецени, че часът на смъртта е в интервала между двадесет и три и двадесет и четири часа. Ти изглеждаше като… аз… почакай малко.
Извинявай. Та значи, полицейският отряд е открил на местопрестъплението двадесетина различни вида отпечатъци от ботуша в снега на алеята и няколко в снега до теб, но последните са били изпотъпкани, вероятно с намерение да се заличат следите. Засега не са се обадили никакви свидетели, но ние тръгнахме на обичайната обиколка из квартала. Част от апартаментите гледат към алеята и от КРИПОС разчитат на шанса някой да е видял нещо. Лично аз смятам тази вероятност за минимална. Точно тогава по шведската телевизия даваха повторение на шведската „Експедиция «Робинзон»“ — от единадесет без четвърт до дванадесет без четвърт. Шегувам се. Опитвам се да бъда забавен, нали разбираш? А, да, намерихме и синя шапка на няколко метра от мястото, където лежеше ти. По нея имаше петна от кръв и макар че ти бе доста окървавена, по мнението на доктор Бликс кръвта ти не може да е пръснала толкова надалеч. Ако кръвта е твоя, значи шапката може да е на убиеца. Изпратихме кръвта за ДНК-анализ, а шапката е в лабораторията на Техническия отдел — проверяват я за косми и следи от кожа. Ако мръсникът не страда от косопад, то дано поне да има пърхот. Ха-ха. Не си забравила Екман и Фрийзен, нали? Нямам повече подробности за теб, но ми дай знак, ако се сетиш за нещо. Има ли още нещо? Да, Хелге има нов дом при мен. Знам, че промяната за нея е в негативна посока, но така е за всички ни, Елен. Вероятно с изключение на теб. Сега ще си налея питие и ще помисля малко точно за това.
— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Здрасти, пак се обажда Хари. Днес не успях да ида на работа, но все пак позвъних на доктор Бликс. С радост ти съобщавам, че не си била изнасилена и всичките ти земни вещи са непокътнати. Следователно нямаме мотив, макар че, разбира се, може да има причини да не е разполагал с време да осъществи замисъла си. Или да не е успял да го извърши. Днес се обадиха двама свидетели — видели са те пред кафенето „Фрю Хаген“. Има регистрирано плащане от картата ти в „7-Илевън“ в 22.55. Гаджето ти, Ким, седя цял ден на разпит. Описа как си тръгнала към дома му и те е помолил да му купиш цигари. Едно от момчетата от КРИПОС се заяде с него — била си купила друга марка цигари, не каквито пуши гаджето ти. Освен това Ким няма и алиби. Съжалявам, Елен, но за момента той е главният им заподозрян.
Впрочем току-що имах гостенка. Казва се Ракел и работи в ПСС. Качила се да провери как съм. Постоя малко при мен, но почти не разговаряхме. След няколко минути си тръгна. Не мисля, че мина много добре.
Имаш поздрави от Хелге.
— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Този месец март е най-студеният, откакто се помня. Термометърът показва минус осемнадесет, а прозорците в този блок са от началото на двадесети век. Всеобщото схващане, че човек не замръзва, когато е пиян, е много погрешно. Али, съседът ми, почука сутринта на вратата ми. Оказва се, че вчера съм паднал доста лошо по стълбите, като съм се прибирал, и той ми е помогнал да си легна.
Трябва да съм отишъл на работа по обед, понеже в столовата гъмжеше от хора, когато си взех сутрешното кафе. Стори ми се, че ме зяпат, но нищо чудно просто да си въобразявам. Страшно ми липсваш, Елен.
