Червеношийката полностью

На следващата сутрин Бранхауг позвъни на руския посланик и го уведоми за проведената във Външното министерство вътрешна дискусия относно родителските права над Олег Фауке Госев и го помоли да му изпрати писмо с най-новата информация за желанията на руските власти по въпроса. Посланикът нямаше никаква представа за случая, но, естествено, обеща да удовлетвори искането и да изпрати писмото под формата на запитване. Писмото, в което руснаците молеха Ракел и Олег да се явят пред съда в Русия, пристигна след седмица. Бранхауг незабавно изпрати копие до шефа на юридическия отдел и друго до Ракел Фауке. Този път тя се обади само след ден. Бранхауг я изслуша и обясни, че опитите му да повлияе на случая биха били в противоречие с дипломатическата му дейност. Освен това не е редно да обсъждат въпроса по телефона.

— Както знаеш, аз нямам деца, но като те слушам как ми описваш Олег, сигурно е прекрасно момче.

— Само ако се запознаеше него, ще… — поде тя.

— Не е невъзможно. Случайно видях от кореспонденцията къде живееш, а това е на две крачки от моята къща.

Усети колебанието й по мълчанието от другата страна на линията, но знаеше, че обстоятелствата са на негова страна:

— Да се разберем ли за утре в девет вечерта?

Последва дълго мълчание, преди тя да отговори:

— Шестгодишните деца си лягат преди девет.

Уговориха се за шест часа. Олег имаше кафяви очи като майка си и се оказа добре възпитано момче. Но Бранхауг се дразнеше, защото майката говореше единствено за призовката и не изпращане детето в леглото. Да, човек би я заподозрял, че държи момчето като заложник на канапето. На Бранхауг не му се нравеха и вперените в него очи на Олег. Накрая разбра, че Рим няма да бъде построен и днес, но все пак реши да се пробва. Вече на стълбите я погледна красноречиво и каза:

— Ти си не само красива жена, Ракел. Ти си и страшно смел човек. Искам само да знаеш колко много те ценя.

Той се поколеба как да изтълкува погледа й, но все пак се осмели да се наведе и да я целуне по бузата. Реакцията не беше еднозначна: устните й се усмихваха и тя му благодари за комплимента, но очите й гледаха студено, когато добави:

— Извини ме, че те задържах толкова много, Бранхауг. Съпругата ти сигурно те чака.

Неговият намек бе толкова прозрачен, че реши да й даде няколко дена за размисъл, но Ракел Фауке не му се обади. Затова пък неочаквано от руското посолство пристигна писмо с настояване за незабавен отговор. Бранхауг разбра, че фактически лично той е поставил случая с Олег Фауке Госев на дневен ред. Жалко, но понеже колелото вече се беше завъртяло, не виждаше защо да не се възползва от създалото се положение. Веднага позвъни на Ракел в ПСС и я осведоми за последното развитие на случая.

Няколко седмици по-късно той пак седеше в хола на нейната дървена къща, по-голяма и още по-мрачна от неговата собствена. От тяхната собствена. Този път Олег си беше легнал. Сега тя изглеждаше много по-спокойна в компанията му от предишния път. Той дори успя да насочи разговора в по-личен план и без да е прекалено очебийно, спомена колко платонични са станали отношенията със съпругата му и колко важно понякога е да забравиш ума и да послушаш тялото и сърцето. Точно тогава звънецът на входната врата внезапно и нахално ги прекъсна. Ракел излезе да отвори и се върна с някакъв висок мъж с почти гладко избръсната глава и зачервени очи. Ракел го представи като колега от ПСС и Бранхауг определено се сети за името му, но просто не съобразяваше къде и кога го е чувал. Веднага намрази всичко в този човек. Ядоса се, задето ги прекъсна; дразнеше се, защото мъжът беше пиян и седеше на канапето, втренчил поглед в него като Олег, без да обели дума. Но напълно го извади от равновесие промяната в Ракел. Тя светна, изтича за кафе и предано се смееше на едносричните кодирани реплики на този мъж, сякаш съдържаха гениални прозрения. А в гласа й прозвуча искрена тревога, когато му забрани да шофира колата си до вкъщи. Все пак Бранхауг се поуспокои, тъй като мъжът най-неочаквано си тръгна и почти веднага чуха как колата му запали — знак, че поне не му липсва доблест да се пребие по пътя. Но той вече бе успял да нанесе непоправим удар върху настроението на Бранхауг, който не след дълго също подкара към дома си. В този момент се сети за старата си максима — четири са възможните причини мъжете понякога да решат, че трябва да имат дадена жена. Най-важната от тях: разбрал си, че тя предпочита другиго.

На следващия ден той се обади на Кюрт Майрик да попита кой е високият блондин. Първо страшно се озадачи, после се разсмя, понеже се оказа същият човек, за когото Бранхауг се погрижи да го повишат и преместят в ПСС. Ирония на съдбата, наистина, но понякога и съдбата е подчинена на съветника в Норвежкото кралско външно министерство, Бранхауг затвори телефона вече в далеч по-добро настроение, закрачи, свирукайки си, към следващата среща и стигна до залата за по-малко от седемдесет секунди.