Chestotata na Shuman полностью

-      Земята е обгърната от електромагнитно поле. Пътуването във времето се осъществява чрез предаване на енергия през това поле. Транспортната капсула ни позволява да превръщаме материята в чиста енергия и да я вкараме в полето около Земята чрез това. - Той посочи ромбоидната рамка, увиснала във въздуха в отсрещния край на помещението. Десетки дебели кабели се спускаха от нея и водеха към серия проводници. - Четирите титанови пръти на онзи ромб представляват силно заредени магнитни полюси, разположени един срещу друг. Когато пуснем през тях достатъчно електричество, около двайсет петавата, противоположните сили пробиват дупка в магнитното поле на Земята. Това се нарича Z-притискане. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя датата, на която енергията се пресъздава отново.

Уилсън усети как го обхваща паника. Единствено безусловната увереност и спокойствието в очите на Бартън му попречиха да не откачи напълно.

- Уникалната структура на хромозомите ви позволява да ви разградим с помощта на онези неща. - Бартън посочи мощните лазерни оръдия около транспортната капсула. - Те ще превърнат молекулите ви в чиста енергия, известна като „кварк-глуонна плазма“. След това ще бъдете всмукан в магнитното поле на Земята със съответната честота. - Той отново посочи ромба. - Онова там се нарича инфлатор.

-      Сигурен ли сте, че това ще проработи? - със съмнение попита Уилсън.

-      Не съм го изобретил аз, само го построих - отвърна Бартън.

Това не беше отговорът, който искаше да чуе Уилсън.

Лидерът на Меркуриевия екип се усмихна.

-      Сигурен съм, че всичко ще е наред.

За първи път обаче изглеждаше неуверен.

Самочувствието на Уилсън изведнъж спадна до нула.

-      Не ме поднасяйте, Бартън. Това ще проработи ли, или не?

Бартън отново изглеждаше абсолютно спокоен.

-      Няма нищо сигурно, Уилсън. Но ще ви кажа следното, от цялото си сърце - вярвам, че ще проработи. Вярвам, че ние постъпваме правилно. Това е съдба. Не бих го казал, ако не смятах, че е вярно.

Този път изражението му не трепна.

Уилсън се загледа в сложната машина на времето. Не можеше да я разбере напълно и затова тя го плашеше. Беше напълно естествена реакция, която трудно можеше да се преодолее.

Бартън долови страха му.

-      Трябва да ви призная нещо - каза той и се изпъна. - Има и втори Ген-ЕП кандидат, със същите изграждащи генетични блокове като вашите. Той беше резервният ми план в случай, че нещата не се получат. - Потърка се по брадичката. - Искам да знаете, че вярвам, че вие сте Надзирателя.

-      Въпреки това гласувам да пратим другия - сухо рече Уилсън.

Бартън поклати глава.

- Вие сте Надзирателя, Уилсън. Сигурен съм.

Страхът и любопитството се бореха в Уилсън.

-      Ами ако не проработи? Имам предвид... всичко това.

Бартън се замисли за момент.

-      Ще проработи. Книга Естир е написана от... – той затьрси правилните думи - ... от самия Бог. Едва ли можете да получите по-сигурни уверения от това.

-      Все пак мисля, че трябва да пратим другия.

Дебела стъклена стена със зеленикав оттенък минаваше покрай едната страна на лабораторията. Зад нея се намираше основният команден център. Меркуриевият екип беше там и Бартън изглеждаше доволен да ги види.

-      Беше много дълъг ден - тихо каза той. - Така че внимавайте какво казвате.

Двамата тръгнаха по тесния коридор и завиха два пъти наляво. Бартън кимна окуражително на Уилсън, преди да отвори вратата.

Във въздуха се рееха множество триизмерни холографски изображения. Бяха се събрали всички дванайсет члена на Меркуриевия екип - някои стояха прави, други се бяха настанили на столовете. На всеки екран вървяха симулационни програми. Атмосферата бе изпълнена със съсредоточено мълчание.

Дейвин вдигна очи и на лицето му се изписа изненада.

-      Върнахте се!

-      Как вървят нещата? - попита Бартън.

-      Почти сме готови. - Дейвин лапна една шоколадова бисквита. На масата пред него имаше полупразен пакет.

Енергична както винаги, Карин скочи от стола си и с гордост протегна електронния си лист. Кестенявата ѝ коса бе подредена в безупречна прическа, очите ѝ сияеха. Докато Бартън вземаше листа, ръката ѝ докосна съвсем леко неговата и се задържа за момент. Жестът бе почти неуловим, но Уилсън забеляза, че Бартън не направи опит да се дръпне. Двамата се изгледаха. Съсредоточено и дълго... прекалено дълго. Накрая Бартън плесна с ръце и мигът отлетя.

-      Фантастично! - Бартън се обърна към цялата група. - Благодаря за усилията ви. Зная, че проектът бе много труден, и оценявам жертвите, които правите. - Замълча за момент. - Имам добра новина! - Всички го слушаха напрегнато. - Избрах Уилсън Даулинг за опитното прехвърляне. Моля да включите това във всичките си уравнения. След шест дни ще го пратим на най-голямото пътешествие в историята.

Последваха кратки аплодисменти.

Андре се приближи, намръщи се и каза тихо в ухото на Бартън:

-      Трябва да поговоря с вас насаме.

Дейвин изгледа момчето учудено.