- Разбира се, Андре, да излезем навън. - Бартън отвори вратата и му даде знак. - Вие също, Уилсън.
- Искам да поговорим
- Навън, ако обичате. - Той ги изведе в коридора и затвори вратата. - И така, какъв е проблемът?
- Не мога да говоря пред Уилсън - каза Андре. - Отнася се за него.
- Уилсън, отдръпнете се, ако обичате - спокойно каза Бартън.
Уилсън се отдалечи, а Бартън и Андре заговориха тихо. Отначало разговорът изглеждаше спокоен, но постепенно тонът се повиши и започнаха да се долавят напрегнати нотки. Андре явно беше развълнуван. Бартън беше скръстил ръце на гърдите си и изобщо не изглеждаше радостен. Андре посочи обвинително Уилсън.
„Хлапе, направи ми услуга - помисли си Уилсън. - Кажи на Бартън да използва другия Ген-ЕП кандидат и ще съм ти длъжник до гроб“. Реши да не ги гледа и им обърна гръб. Имаше толкова много други неща, за които да мисли. Например за пътуването във времето и дали ще боли. Когато погледна отново, бяха дошли и Дейвин и Карин.
Бартън изглеждаше възбуден.
- Съжалявам, Андре - каза той високо. - Повече няма да обсъждам това! Така трябва да стане. Уилсън, елате! - Бартън свали значката от лабораторната престилка на Андре и се обърна към Карин. - Донеси работния лист на Андре. Веднага!
Тя се поколеба за момент и изчезна.
Уилсън приближи бавно групата. Нещата в земята на Меркурий май не бяха чак толкова идилични.
Андре беше пребледнял.
- Правите грешка - тихо каза той.
- Разкарайте го оттук - нареди Бартън.
Всички мрачно загледаха как Дейвин отвежда Андре. Момчето погледна Уилсън в очите, докато се разминаваха. Изражението му бе нещастно и гневно.
- Какво става? - попита Уилсън.
Бартън изглеждаше обезсърчен.
- Май напрежението е твърде голямо за момъка.
Карин се върна и подаде на Бартън електронен лист.
Бартън внимателно прегледа страниците.
- Карин, погрижи се за Уилсън. Изпрати го до стаята му. - Обърна се и тръгна по коридора като замаян.
Уилсън се обърна към Карин.
- Какво стана?
- Андре отпада от Меркуриевия екип - спокойно отвърна тя. - Хванали са го да използва системата за сигурност първа степен. Ама че глупаво момче.
Уилсън не разбираше защо Бартън не му беше казал това - та нали бяха прекарали целия ден заедно. Със сигурност би трябвало да е знаел.
- Андре беше ценен член на екипа - с известно съжаление рече Карин.
Известно време двамата стояха мълчаливо.
- Защо винаги двамата оставаме в коридора? - опита се да разведри атмосферата Уилсън. Имаше предвид първата им среща в университета.
- Май така ни е писано - отвърна Карин. - За първи път ли идвате в лабораторията?
- Да. - Той я погледна. - Явно тук молекулите ми ще бъдат разградени и засилени със скоростта на светлината. Между другото, благодаря, че ме доведохте в „Ентърпрайз Корпорейшън“. - Гласът му бе изпълнен със сарказъм. - Животът ми беше толкова отегчителен преди да ви срещна.
Тя му се усмихна ослепително.
- Елате, ще ви представя.
Въведе го вътре и го запозна с членовете на Меркуриевия екип, с които Уилсън не се беше срещал досега. Беше образец на професионалната учтивост. Интересно, но никой в помещението не изглеждаше особено смутен от внезапното изчезване на Андре. Уилсън застана до стъклената стена и се загледа към лабораторията и прозрачната капсула, която сияеше застрашително под лъчите на прожекторите. Поради някаква причина всичко това му се струваше сбъркано.
- Нервен ли сте? - попита Карин.
Уилсън продължи да гледа кристалния мехур.
- Вие нямаше ли да сте нервна?
- Меркуриевият екип ще си свърши работата - жизнерадостно каза тя и отметна блестящата си коса. Беше самото въплъщение на самоувереността. - Мисля, че сте много храбър, за да направите това. Впечатлена съм. - Карин го изгледа от глава до пети. - Да, храбър.
- Мисля, че думата, която търсите, е
- Не, определено храбър - повтори тя, сякаш потвърждаваше смъртната опасност, пред която той скоро щеше да се изправи.
Река Нил, Египет
Осем километра северно от Кайро
20 декември 2012
16:40
Мисия Исая - ден двайсет и шести
От пустинята духаше необичайно топъл за сезона вятър.
Яркото оранжево слънце залязваше и изпълваше с наситени цветове високото африканско небе, което се отразяваше в накъдрената водна повърхност. Нил, най-дългата река на света, беше единственият източник на живот в тези земи. Широк стотици метри и дълъг над шест хиляди километра, той минаваше през осем други страни, преди да стигне Египет, за да прекоси безплодната Сахара и накрая да се влее в Средиземно море.
