Арабско име: Абу ал Хул (Баща на ужаса)
- Защо Баща на ужаса? - попита Уилсън.
- Имало поверие, че всеки, който посегне на Сфинкса, ще бъде прокълнат за вечни времена - отвърна Бартън. - Според легендата нощем чудовището броди в мрака и поглъща душите на онези, които заплашват да го осквернят. И напълно основателно, тъй като
Бартън начерта права линия между Сфинкса и пирамидата на Хафра.
- Той се намира на повече от петстотин метра между
Входът се появи на екрана.
- Входът се намира между предните лапи, зад каменна плоча, известна като Стелата на съня. Ще трябва да научите някои египетски йероглифи. - Бартън му се усмихна. - Като се имат предвид познанията ви по староеврейски, това едва ли ще е проблем за вас.
- След като влезете - Бартън прокара маркера под алеята, - ще се озовете в тунел, който води към пирамидата. Тук нещата започват да стават сложни. - Той отпи глътка кафе.
- Ще влезете в Лабиринта на Хафра, който представлява серия от стълбища и тунели. Има пет стаи на решението, през които трябва да минете успешно, за да влезете в пирамидата - избори, които трябва да направите. Ще трябва да учите усилено, за да преодолеете тази част. Не мога да ви помогна с въпросите, защото не съм сигурен какви точно ще са загадките. Според текста те се сменят всеки ден.
„Как е възможно това?“ - запита се Уилсън. Погледна отрупаната с храна маса. Апетитът му си беше отишъл. Имаше прекалено много неща, за които трябваше да мисли.
Река Нил
Кайро, Египет
20 декември 2012
17:20
Мисия Исая - ден двайсет и шести
Докато наближаваше брега в сгъстяващия се сумрак, Уилсън се увери, че очилата му са закрепени здраво с ластик. Свали платната и „Номер двайсет и осем“ се плъзна между няколко фелуки и леко заора в пясъка. Уилсън скочи на брега; стъпваше на твърда земя за първи път от седмици и краката му започнаха да треперят.
Алуминиевата мачта се извисяваше над него и той осъзна, че е започнал да я обича. Реши, че ако успее да се върне жив у дома, един ден ще си купи такава платноходка. Потупа с обич носа: даваше си сметка, че може би никога повече няма да види „Номер двайсет и осем“ и че ще трябва да търси друг начин за придвижване, след като приключи тук. Ако се съдеше по Чичен Ица, след активирането на втория портал тук щеше да се разрази пълен хаос.
Автомобили и мотопеди със запалени фарове сновяха безразборно по улиците на Кайро, сякаш тук не съществуваха никакви правила за движение. По тротоарите бързаха хора - предимно мъже с костюми, но от време на време можеше да се види и по някой дрипав просяк. Сградите също бяха смес от модерни, добре осветени офиси и овехтели постройки, имащи вид на изоставени от поне сто години. „По размери и население Кайро прилича на всеки огромен град“, помисли си Уилсън, докато вървеше уверено по улицата. Беше точно онова, за което се бе надявал - оживен и безличен, място, където можеш да се движиш незабелязано. Напомни си, че е тръгнал на мисия, предречена от векове, и че нищо не е в състояние да го спре.
Спря го обаче някакъв пълен мъж с роба на червени и бели ивици.
- Трябва ви водач, да?
Уилсън поклати глава.
- Нямам нужда от водач.
Мъжът го сграбчи за китката.
- Аз покаже забележителности! Великолепен град. Да... великолепен! Древен, прекрасен, чудесен! - Мъжът беше нисък, с добре поддържан мустак. На главата му беше кацнал червен фес с рошав черен пискюл. Личеше му, че обича да си хапва - Уилсън реши, че коремът му е като на жена в седмия месец.
- Покаже забележителности - с надежда каза местният.
- Нямам нужда от водач, благодаря.
- Аз Фарук Насър - гордо каза мъжът. - Най-добър водач в Кайро. Покаже всичко.
Лъхаше на алкохол и краката не го държаха много стабилно. Посочи към реката и показа с ръце.
- Вие слязъл от платноходка, да? Аз заведе в най-добри хотели. Барове. Жени! - Завъртя дебелите си бедра, видя, че Уилсън не се съблазнява от чувственото му представление, и предложи нещо по-културно. - Обиколка на стар град, да? Пирамиди. Иска такси? Аз заведе където иска.
- Как да стигна до Гиза? - попита Уилсън.
Фарук се усмихна широко; кривите му зъби бяха кафяви.
- Заведе утре. Първо хотел. Чуден хотел!
Уилсън поклати глава.
- Искам да отида до пирамидите сега.
- Не добре сега. Утре! Първо хотел.
Хората ги подминаваха забързано.
- Кажете ми как да стигна до пирамидите - повтори Уилсън.
- Не добре сега! - решително отвърна Фарук. - Утре!
Уилсън понечи да продължи.
- Щом не искате да ме упътите, добре.
Фарук забърза пред него, вдигнал високо ръце.
- Има семейство, господарю. Болни деца! Трябва храна. Лекарства. Отиваме утре, да?
- Не.
Фарук отново го сграбчи за китката и го спря.
- Опасно нощем, господарю!
