Chestotata na Shuman полностью

Уилсън стоеше сам в сферата на имплодера. Идеше му да се разсмее. „Какво правя тук, по дяволите?“ - запита се той. Все едно се беше озовал в някакъв гигантски аквариум. Нагласи едната си контактна леща. Трудно му беше да повярва, че от носенето им може да зависи дали ще остане жив. Усмихна се - след малко с негово съгласие лазери щяха да разградят молекулите и атомите на тялото му. Беше почти смешно. Почти.

Бартън влезе енергично в командния център и попита:

-      Всички станции ли са готови?

Дванайсетте члена на Меркуриевия екип трескаво проверяваха системите. Накрая всички обърнаха погледи към лидера си.

-      Тук всичко изглежда добре - каза Дейвин.

Бартън отиде при главната конзола и застана до Карин.

-      Прегръдка? - прошепна тя. - Доста нетипично за теб.

-      Уилсън беше нервен - отвърна Бартън. - Мисли, че може да прецакаме нещата.

-      Аз нямаше да съм нервна, ако бях на негово място. Всичко е нормално - добави тя по-високо и погледна холографското изображение пред себе си. - С този експеримент творим историята.

„Нямаш си представа колко си права“ - помисли си Бартън.

Температурата в действителност беше със 17,5 градуса по-висока, отколкото показваха уредите. Бартън беше препрограмирал сензорите - решението на проблема се беше оказало зашеметяващо просто. Пръстът му увисна над червения превключвател. Температурата беше идеална и най-сетне бе време да започнат. Той хвърли още веднъж поглед към Дейвин и попита:

- Готови ли сме за опитното прехвърляне?

-      Всички системи са в готовност - отвърна Дейвин.

-      Потвърждавам - обади се Андре. - Всички системи са в готовност.

Един по един останалите учени в командния център дадоха потвържденията си. Бартън се загледа към Уилсън през стъклената стена. „Това е, приятелю - помисли си. - Вече няма връщане“. Изведнъж го осени откровение. „Гледам Надзирателя“ - осъзна той. У Бартън нямаше и капка съмнение, че Уилсън е човекът, за когото говореха свитъците от Мъртво море.

Натисна бутона. Чу се изщракване и процесът по прехвърлянето започна.

Сърцето на Уилсън се сви. Бартън го гледаше със странна физиономия зад относителната безопасност на дебелото бронирано стъкло. „Прав си, Бартън - помисли си той. - Аз съм пълен идиот“.

Със силен металически звън бляскавите обръчи около сферата започнаха да се въртят. Осветлението в лабораторията примигна. Уилсън се взираше в лицата на учените зад стъклото, местеше поглед от един член на екипа към друг. „Обзалагам се, че всички ме мислят за идиот“.

-      Късно ли е да променя решението си? - извика той.

Един-единствен лъч златна светлина внезапно блесна в мрака и Уилсън присви очи. Първият енергиен залп беше изстрелян към него. „Мисли си за Рембранд - каза си той. - За спящото бебе и ангелите“.

-      Две минути до старта - заяви Андре.

Усмивка заигра на устните на Бартън, докато се възхищаваше на конструкцията на машината на времето. Беше успял. Погледна показанията на главната конзола - всичко работеше идеално. „Просто се наслаждавай на процеса - каза си той. - Направи всичко по силите си“.

Аварийната врата на командния център внезапно се отвори и на прага се появи Джаспър Тредуел и закрачи решително към главната конзола, вдигнал ръце във въздуха.

-      Спрете опита! - извика той.

-      Разкарайте го оттук! — извика Бартън и посочи вратата.

-      Казах да спрете опита! - повтори Джаспър. Дейвин се опита да му препречи пътя, но физически не можеше да се сравнява с него и бе отблъснат с лекота.

-      Всички да продължат работата си! - твърдо нареди Бартън и се обърна към Джаспър. - Моля те, махни се! Ти нямаш власт тук!

Внезапно на прага се появи и Г. М.

-      Аз обаче имам - каза старецът. - Прекратете опита.

Сърцето на Бартън почти спря.

-      Деветдесет секунди до старта - каза Андре.

Уилсън гледаше настъпилата суматоха в командния център. „Какво правят Тредуел тук?“

Чуваше се постоянно бръмчене: огромни количества електричество минаваха от електромагнитите към сферата на имплодера. Нов залп улучи тялото на Уилсън - той усети как го пронизват безброй иглички, когато лазерите на колайдера стреляха последователно от различни посоки.

Бартън бе казал, че прехвърлянето няма да боли... но Уилсън изведнъж си помисли, че ученият просто няма как да го знае. Удари го още една енергийна вълна. Този път усещането бе още по-силно.

-      Спрете опита! - извика Уилсън.

Бартън използва цялата си сила да изблъска Джаспър от главната конзола и извика умолително:

-      Не можете да го направите!

-      Ти направи огромна грешка - презрително рече Г. М. - Трябваше да ни кажеш истината.

- Казах ви истината! - отвърна Бартън.

Старецът посочи с бастуна си.

-      Спрете опита! Това е заповед!

Бартън хвърли поглед към дисплея и осъзна, че нещата са стигнали до критичната точка.

-      Ако спрем сега, Уилсън ще умре! - извика той. - Колайдерите вече са започнали да го разграждат! Всички да продължат работата си!