Chestotata na Shuman полностью

Пръстените около транспортната капсула се въртяха все по-яростно и скоро се превърнаха в сребриста мъгла. Енергията продължаваше да бомбардира Уилсън на вълни и кожата му гореше. Лазерите стреляха все по- бързо и по-бързо. „Спрете опита!“ - мислеше си той, но мускулите му не помръдваха и от устата му не излизаше нищо. Беше като замръзнал в лед.

Стените на капсулата започнаха да трептят.

Времето сякаш забави хода си.

Дишането на Уилсън спря и всичко изчезна.

-      Петдесет секунди до старта - спокойно каза Андре.

Енергийните криви се покачваха. Всичко в командния център започна да се тресе, сякаш ставаше земетресение. Чаши с вода и кафе изпопадаха на пода и се пръснаха на парчета.

-      Започнете ЕМ процедурата - извика Дейвин.

Време беше да отворят електромагнитното поле.

Карин посегна към зеления ЕМ бутон, но Джаспър ѝ махна да се дръпне.

-      Махай се оттам!

-      Натисни го, Карин! - извика Бартън.

-      Ти ме излъга! - обвинително каза Г. М.

Бартън посочи ромбоидната рамка в лабораторията.

-      Карин, веднага отвори магнитното поле. Натисни бутона! Иначе Уилсън ще умре!

На прага се появиха двама служители от охраната.

Г. М. посочи Бартън и нареди:

-      Дръжте го по-далеч от онази конзола.

-      Не съм те лъгал, Г. М. - каза Бартън и сам се дръпна назад. - Беше информация, която не бе необходимо да знаеш.

-      Трийсет секунди - обади се Андре.

-      Знаем за мисия Исая - каза Джаспър. - Знаем какво се опитваш да направиш.

-      Това е информация, която не бе необходимо да знаете - повтори Бартън. Охранителите го приближиха предпазливо и застанаха между него и главната конзола. - „Ентърпрайз Корпорейшън“ няма да пострада по никакъв начин. Дадох ти думата си.

-      Трябваше да ми кажеш за мисията - каза Г. М. с видимо разочарование.

-      Двайсет секунди.

Лазерите в лабораторията систематично преминаха на пълна мощност и тялото на Уилсън експлодира и се превърна в сребрист облак. При вида на внезапното унищожение всички в командния център ахнаха. „Дали не се провалихме?“ - питаха се учените. Дали това пред тях беше кварк-глуонна плазма, или нещо много по-зловещо?

Бартън се възползва от момента и се хвърли към ЕМ бутона. Почти успя, но охранителите скочиха и с лекота приковаха слабото му тяло на пода.

Г. М. наблюдаваше цялото недостойно боричкане.

-      Съжалявам, Бартън. Не мога да ти позволя да продължиш с това. Залогът е прекалено голям.

-      Натисни бутона, Карин - замоли се Бартън. - Уилсън ще умре!

- Десет секунди.

-      Натисни го!

Показалецът на Карин увисна над зеления бутон.

-      Натисни го! - извика Бартън.

Но тя не го направи.

За първи път от двайсет години Джаспър спринтира, скочи и изблъска Карин настрани.

Бартън беше прикован на пода от двамата охранители и изглеждаше сломен. На Г М. никак не му бе приятно да види главния си учен в подобно унизително положение. Въпреки това беше категоричен.

-      Трябва да защитя „Ентърпрайз Корпорейшън“ - каза той. - Нямам избор.

Бартън не разбираше защо Карин не беше изпълнила заповедта му. Ако можеше да пробие дупка в нея с поглед, щеше да го направи. Но вместо това гледаше сферата на имплодера, за да види какво ще последва.

Андре продължаваше с обратното отброяване.

- Десет... девет... осем...

Поразени от случилото се през последните две минути, членовете на екипа стояха неподвижни зад работните си станции. Не знаеха какво да правят. Лазерите в лабораторията изведнъж угаснаха и сградата на „Ентърпрайз Корпорейшън“ престана да се тресе. Възцари се пълен покой.

Блестящата плазма в сферата на имплодера се разбиваше във вътрешните стени на кристала като океански вълни в скалист бряг. Всички осъзнаха, че стават свидетели на смъртта на Уилсън Даулинг. Всички изпитаха дълбоки угризения.

Дейвин си помисли дали да не се хвърли към ЕМ бутона, но Джаспър го пазеше, сякаш животът му зависеше от това никой да не го докосне.

-      Той ще умре! - изскимтя Бартън.

Г. М. гледаше безжалостно светещия облак в транспортната капсула.

Гласът на Андре наруши тишината:

-      Три... две... едно... старт.

Ромбоидната рамка в лабораторията започна слабо да свети. В следващия миг с ослепителен блясък съдържанието на сферата на имплодера се понесе из помещението. Вътрешността на ромба оживя от енергията и заблестя като живак.

Проводниковите банки минаха на пълна мощност.

Пет петавата. Десет петавата. Петнайсет петавата.

Времето се изкриви.

Туп.

Магнитното поле се отвори и кварк-глуонната плазма изчезна.

Цялата лаборатория потъна в мрак. Внезапно се задейства аварийното осветление. Титановите пръстени около транспортната капсула бавно забавиха въртенето си и накрая спряха.

Джаспър зяпна празната сфера.

-      Какво стана? - Обърна се за отговор към Карин, но тя само сви рамене.

-      Електромагнитното поле се отвори само - объркано каза Дейвин. Той също не разбираше.

-      Да не искате да кажете, че прехвърлянето е извършено? - остро попита Джаспър.

Андре прегледа данните.

- Да... извършено е.

-      Как е възможно? - извика Джаспър. - Никой не е натискал бутона. Как?