Г. М. се обърна към охранителите.
- Пуснете Бартън. Времето за паника изтече.
Лидерът на Меркуриевия екип се изправи и грижливо оправи престилката и прическата си.
Г. М. се усмихна лукаво.
- Много впечатляващо, Бартън. Погрижил си се за заобикаляне на ЕМ бутона, нали? Приготвил си се за неочакваното, както винаги.
- Благодаря, Г. М. - отвърна Бартън. - И постъпих правилно.
- Трябва да обсъдим ситуацията - сериозно каза Г. М. - И къде ни поставя тя.
- Да, Г. М.
- Сигурно си уморен - предположи старецът. - Почини и ще поговорим утре. Тогава ще ми обясниш всичко.
- Съжалявам, че ти спестих информацията - искрено рече Бартън. - Нямах избор.
Г. М. се обърна към внук си.
- Май бяхме надхитрени, Джаспър. Ето затова избрах Бартън за мой главен учен.
Някъде над Южна Франция
Частният самолет на Каприарти
21 декември 2012
12:45
Мисия Исая - ден двайсет и седми
Ярката слънчева светлина се лееше през кръглите прозорци на самолета на Каприарти. Мощните двигатели „Ролс Ройс“ мъркаха в унисон. Уилсън въртеше разсеяно своята монета на съдбата между пръстите си и си мислеше за различните причинно-следствени сценарии. Тази монета бе с него през целия му живот.
Уилсън и Хелена бяха единствените в салона; тя седеше срещу него и се взираше в лицето му. Когато самолетът зави наляво, слънчевите лъчи бавно се преместиха по стената. Уилсън беше с чисти дрехи - черни панталони и бяла пилотска риза. Обръснат, изглеждаше добре, макар и унесен. За разлика от него, Хелена беше напрегната. Любенето им в ладията на фараона беше извадило на повърхността необичайно силни чувства.
- За какво си мислиш? - попита тя.
- За тази монета - отвърна Уилсън, но не му се искаше да се впуска в подробности за мястото на монетата в бъдещето. Усмихна се бегло на Хелена, за да скрие обхваналия го смут. Любенето с нея бе най-чувственото и прекрасно нещо, което бе изпитвал. Страшно много му се искаше да я прегърне отново, но знаеше, че това не е разумно. Връзката им нямаше бъдеще.
- Ти си най-големият късметлия, когото съм срещала - каза тя.
Уилсън поглади с пръст вдлъбнатината върху монетата. Правилната дума бе предопределен, но му се струваше арогантно от негова страна да я поправя.
- Права си, наистина съм късметлия.
- Един сантиметър встрани и щеше да си мъртъв.
Следващите няколко минути изтекоха в мълчание.
- Уилсън, съжалявам за случилото се с Висблат.
- Моля те, Хелена, не започвай отново.
Тя си представи лицето на гиганта.
- Държах го на мушка. Беше точно на прицела ми.
- Казах ти, нямаш никаква вина. - На Уилсън започна да му писва от тази тема. - Направи всичко по силите си. Стига вече.
- Имам чувството, че съм те предала.
Той прибра египетската монета в джоба на ризата си.
- Не си ме предала, ясно?
Бяха говорили по този въпрос повече от три часа. И макар че беше смутена от отчуждеността на Уилсън, Хелена се опитваше да остане позитивна.
- Висблат е прекарал доста време тук - каза тя. - Работеше в управлението в Хюстън от пет години... най-малко толкова.
Вече бяха обсъдили слуховете, че командир Висблат е издирван за убийство и че е изчезнал след стрелба в полицейското хранилище преди три седмици.
За Уилсън нямаше спор, че Висблат е пътешественик във времето и Ген-ЕП - подсилените му тракеноиди го доказваха. Но оставаше въпросът кой всъщност е той? Възможно ли бе да е вторият кандидат, за когото бе споменал Бартън? Странно, но в гласа му имаше нещо натрапчиво познато, което караше Уилсън да се съмнява точно в тази теория; просто не можеше да се сети каква точно е приликата, но имаше чувството, че познава този човек. Това го накара да се запита какво ли ще бъде, когато той самият се върне у дома, в бъдещето. Как ли щяха да го посрещнат? Как пътуването във времето щеше да се отрази на живота му? Думите на Бартън отново отекнаха в главата му: „Бъдете съсредоточен, позитивен и в настоящия момент“.
Накрая мълчанието на Уилсън разпали гнева на Хелена.
- Трябва да поговорим за случилото се. Държиш се така, сякаш изобщо не се познаваме!
От близостта на тялото ѝ, от спомена за проникването в нея му се завиваше свят.
- Няма какво да обсъждаме - каза той.
Тя го погледна в очите.
- Не можеш да отречеш случилото се!
- Нищо не отричам. Ти си онази, която прави драма от станалото. Просто имам куп неща на главата.
- Ти си невъзможен! - Хелена се загледа през прозореца към пухкавите бели облаци под тях. - Специалните ти способности не ти дават правото да се държиш като пълен кретен!
Изнизаха се няколко минути.
Накрая Уилсън се опита да завърже разговор.
- С какво се занимава баща ти?
Тя пое дълбоко дъх и се примири с уклончивостта му.
- С разработка на недвижими имоти.
- Много хубав самолет има.
- Обещах на баща си да стоя далеч от теб. - Хелена се чувстваше отвратително. - Трябваше да го послушам.
