Г. М. се обърна към внука си.
-Двамата с теб ще си поговорим, момчето ми.
Охранителите поведоха Карин към дъбовите врати на заседателната зала, но тя спря и се освободи от хватката им.
- Всички сте виновни за убийството на Бартън! - заяви обвинително. - Всички сте виновни!
Охранителите я изведоха насила във фоайето.
Уилсън притисна слепоочията си. Дори Карин наистина да смяташе да спаси Бартън, нямаше никаква гаранция, че ще може да го направи. И осъзнаването, че тя е подготвяла убийството му, за да постигне целите си, беше свидетелство за желанието ѝ да пътува във времето. Крайно необичайно, помисли си Уилсън. В известен смисъл той трябваше да благодари на нея за завършването на мисия Исая. Ако Клайнберг не се беше появил в Стоунхендж, третият портал така и нямаше да се активира. Беше точно като Книга Естир. Основната тема беше предателството. Бартън беше предаден от човек, на когото вярваше - също както Артаксеркс е бил предаден от първия си министър Аман. Връзката бе доста иронична. Уилсън отново си помисли за Хелена. На практика тя беше причината Уилсън да успее. Без нея провалът му щеше да е неминуем.
- Искам да ви благодаря за всичко, което направихте, господин Даулинг - каза Г. М. - Изпълнението на мисия Исая е изумително постижение. Всички сме ви много признателни.
- Но все още имаме проблем - намеси се професор Оутър. Всички се обърнаха към него. - Как стои въпросът с Магнус Клайнберг?
Дейвин го разбра моментално.
- Той е прав. Клайнберг е бил в миналото, а ние все още не сме го пратили през машината на времето.
- Това наистина е проблем - замислено рече Андре.
- Смятахме да го прехвърлим след три дни - каза Дейвин.
Г. М. тупна с ръка по масата.
- Интересно ми е какво мислите, господин Даулинг. Как е най-добре да постъпим според вас?
Уилсън знаеше, че има само едно решение.
- Клайнберг трябва да поеме ролята си на Висблат. Той трябва да се върне в миналото и да пристигне шест години преди мен. За да се получи, всичко случило се днес трябва да остане пълна тайна. В миналото Висблат не знаеше нищо за завръщането ми в бъдещето и трябва да се погрижите това да си остане така.
- Всичко съществува едновременно - заяви Уилсън, повтаряйки думите на Бартън. - И ние сме задължени да изиграем нашата роля в миналото. Няма друг избор.
Г. М. незабавно прие решението.
- Значи се разбрахме. Изпращаме Клайнберг в миналото. Всичко се държи в пълна тайна. Той заминава, без да има представа, че господин Даулинг се е върнал.
Всички в помещението мълчаха замислено.
- Имам въпрос - обади се Уилсън, осъзнавайки, че това е може би последният му шанс да научи отговора. Погледна Дейвин. - За жената, която срещнах в миналото. Тя защо не ме нападна, когато погледна в очите ми?
Дейвин се замисли за момент.
- Очите ѝ са били сини, предполагам. - Свали очилата си и старателно избърса стъклата им.
Уилсън мислено се загледа в лицето на Хелена, сякаш тя се намираше пред него.
- Да, сини бяха.
Дейвин потърка брадичката си.
- Това е много необичайно съвпадение, но единственото ми заключение е, че тя също е била Ген-ЕП. Само това би могло да анулира тракеноидната реакция. Просто не мога да се сетя за друго възможно обяснение.
Веднага щом го чу, Уилсън осъзна истината. С отпращането на Хелена само секунди преди прехвърлянето си той бе допуснал ужасна грешка. Тя е можела да пътува с него, а сега той никога нямаше да я види.
- Това отговаря ли на въпроса ви? - попита Г. М.
Уилсън кимна.
- Да.
- Невероятно съм впечатлен - заяви Г. М. - Всички сме впечатлени. Бартън избра подходящия човек за изпълнението на мисия Исая.
- Бяхте идеалната комбинация - съгласи се Дейвин.
- Много по-умен, отколкото предполагахме - добави Андре.
Колко странно“, помисли си Уилсън. Единствената му оставаща тайна беше омега-програмирането. От самото начало то бе нещо, което отчаяно се опитваше да скрие от всички.
- Съгласен съм... - с неохота се включи и Джаспър.
- Бартън е избрал подходящия човек за работата.
Г. М. се опря на бастуна си и бавно се изправи.
- „Ентърпрайз Корпорейшън“ ще изпълни уговорката си с вас, господин Даулинг. Вече сте много богат човек. И, доколкото разбирам, остава също и това...
На прага се появи Синтия. Носеше голям плексигласов контейнер, в който се намираше картината „Светото семейство“ на Рембранд.
Уилсън впери поглед в спокойно спящото бебе под надзора на майката и ангелите пазители, реещи се над тях в мрака. Погледът му се насочи към прозореца, където слънцето се спускаше към хоризонта и оцветяваше като със златно фолио небесния купол.
Някои залези могат да спрат дъха на човек. Този със сигурност беше един от тях.
Трийсет и шест дни след началото си мисия Исая бе завършена. Честотата на Шуман бе възстановена и убиецът на Бартън бе разобличен. Но въпреки това сърцето на Уилсън бе натежало - пътищата във времето бяха затворени и той бе изгубил Хелена завинаги.
Събитията бяха описали пълен кръг.
Преди да успее да се отърси от мислите си, професор Оутър се наведе към него.
