- Синтия, извикай охраната.
След секунди двама служители в сини униформи нахълтаха в заседателната зала. Явно бяха чакали отвън.
Джаспър посочи Уилсън.
- Арестувайте този човек!
Охранителите пристъпиха напред с готови за употреба тазери и електронни белезници.
- Пазете вратата - със спокоен глас ги спря Г. М. - Това е заповед.
Те незабавно се върнаха до вратата и застанаха мирно от двете ѝ страни.
Джаспър беше озадачен.
- Какво правиш?
- Млъкни. - Г. М. се обърна към Уилсън. - Моля, продължете, господин Даулинг.
- Причината ромбът на инфлатора да бъде включен е, че Меркуриевият екип в момента се готви да прати Клайнберг в миналото - каза Уилсън. - Не разбирате ли? Все още не са прехвърлили втория пътешественик във времето.
- Значи е все още тук? - попита Г. М.
- Явно е тук, ако все още никой не е бил прехвърлян - потвърди Уилсън.
Г. М. изгледа изпитателно учените.
- Наистина ли подготвяте втори пътешественик във времето?
Точно в този миг професор Оутър вдигна тържествуващо юмруци и извика:
- Открих! - На лицето му бе изписано абсолютно облекчение - изчисленията на Дейта-Тран най-сетне бяха готови. - Открих, Уилсън! - повтори той.
Уилсън пое дълбоко дъх. Много добре осъзнаваше, че всичко зависи от този момент.
- Защо Висблат е искал вторият портал да не бъде активиран? - попита той с надеждата, че ще получи така важния отговор.
- Ако честотата на Шуман е извън равновесие - възбудено рече професорът, - пътуването във времето е възможно. Но ако бъде възстановена - той посочи екрана - и ако всичко е в хармония, тоест под осем цяло и една десета херца, пътуването във времето през портала Стоунхендж става невъзможно.
Професор Оутър се пльосна изтощен в стола си - беше работил непрекъснато над трийсет и шест часа, за да намери отговора. Събра малкото си останала енергия, подръпна Уилсън за ръкава и написа на екрана:
Между другото, Уилсън... открих още нещо.
Трябва да поговорим!
Уилсън игнорира съобщението му. Вълнуваше го едно-единствено нещо - времевите портали бяха затворени и той никога повече нямаше да види Хелена.
- Значи прекратяването на мисия Исая означава, че пътуването във времето ще остане възможно - каза Г. М., който явно идеално разбираше ситуацията.
Изведнъж всичко стана съвсем ясно.
- Точно така, Г. М. - Уилсън се обърна към групата, сякаш беше класен ръководител. - Андре, ти знаеш къде е Клайнберг, нали? - Момчето не отговори. - Карин, бихте ли ми казали къде е той? - Тя седеше мълчаливо. Уилсън сви рамене. - Има ли доброволци? Клайнберг не може да е далеч. И когато го открия, той ще ми каже кой си е осигурил услугите му.
Изгледа всички един по един.
Вълнението на Андре растеше с всяка секунда.
- Андре, това е последният ти шанс - каза Уилсън. - Кажи ми къде е Клайнберг! Няма начин да се измъкнеш от истината...
Погледът на Андре се насочи наляво към Джаспър и Карин, сякаш търсеше напътствие от тях.
- Трябва да му кажем - нервно каза младежът. - Ще разбере...
Карин го зашлеви. Плесницата изплющя като бич.
- Спри! - изсъска Карин. - Не забравяй, че си член на Меркуриевия екип. И не забравяй какъв е залогът.
Андре се сви като уплашено кученце.
- Внимавай в картинката - добави тя.
В настъпилата тишина Уилсън погледна Карин - и го видя. Очите ѝ. Настръхна. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Уилсън отпи глътка студена вода. Ръцете му трепереха.
- Г. М., желаете ли да научите истината? - попита той.
Старецът се изправи в стола си, готов за всичко.
- Да.
Уилсън внимателно-остави чашата на масата.
- Клайнберг ми каза, че Бартън ще бъде убит, ако отворя втория портал. Сега осъзнавам какво означава това в действителност.
Джаспър разхлаби вратовръзката си.
- Внимавайте, господин Даулинг.
- Джаспър, съжалявам, но всички улики сочат директно към вас - каза Уилсън.
Джаспър стана.
- Повече няма да търпя това!
- Вие подменихте контактните ми лещи.
Г. М. насочи басту на към внука си.
- Сядай! Искам да чуя какво има да каже господин Даулинг.
Джаспър погледна охранителите, изсумтя раздразнено, като си даде сметка, че няма как да се измъкне, и се подчини с неохота.
- Дневникът на Бартън е изтрит от Дейта-Тран - каза Уилсън. - Всичко е изчезнало. За подобно нещо е нужно много високо ниво на достъп и много умения. Вие имате властта да го направите. Мотивът ви е бил да подкопаете влиянието на Бартън върху Г. М. - Уилсън се приготви да нанесе убийствения си удар. - Помолили сте Андре да декодира свитъка Исая още преди да бъда прехвърлен. Открихме бележките му в системата на „Ентърпрайз Корпо- рейшън“. И изглежда, че сте действали без разрешението на дядо си. Следователно сте имали мотива, връзките и средствата да унищожите мен, Бартън и мисия Исая.
Джаспър го гледаше и мълчеше.
- Но въпреки това вие не сте човекът зад всичко това - каза Уилсън. - Вярно, всички улики сочат към вас. Но вие не сте убиецът на Бартън.
Напрежението на лицето на Джаспър внезапно изчезна.
- Ох, слава богу.
- Тогава кой? - попита Г. М.
