- Някой, който има интелекта да разшифрова текста на Исая. Някой с достатъчно власт и познания да изтрие дневника на Бартън. Член от Меркуриевия екип с техническата способност да устрои капан на Бартън в лабораторията по начин, който дори Бартън не би могъл да предвиди. И най-важното, някой достатъчно амбициозен и ловък, за да види предимствата на пътуването във времето. - Уилсън изгледа един по един четиримата на първия ред. - Човек, готов да направи всичко, за да постигне целта си.
Уилсън посочи.
- Карин Търнбери, вие сте убиецът на Бартън Ингърсън.
- Това е нелепо - тихо отвърна Карин. В гласа ѝ нямаше дори намек за смут. - Просто се опитвате да объркате нещата.
Уилсън й се усмихна.
- Вие сте го направили, Карин.
- Защо ми е да убивам Бартън Ингърсън?
- За да си издействате помощта на Меркуриевия екип.
- И за какво ми е помощта им? - хладно попита тя.
- Защото само по този начин бихте могли да ги убедите да проведат друг експеримент с пътуване във времето.
- Това е нелепо...
- Вие имате способността и интелекта да разшифровате бележките за мисията - каза Уилсън.
- Всички в тази стая могат да го направят - отвърна тя съвсем спокойно.
- Кой по-добре от вас би могъл да знае къде се намират файловете на Бартън и какъв е кодът за достъп? Нищо не би ви попречило да ги изтриете, ако решите.
- Всеки с необходимото ниво на достъп би могъл да го направи - моментално възрази тя.
- Вие имате неограничен достъп до лабораторията. Никой не познава по-добре от вас генераторите на електромагнитно поле.
Карин най-сетне показа известни емоции и вдигна ръце.
- И какво, ако съм го направила? Това не означава, че съм убила Бартън. Пък и точно тук обвинението ви се разпада. Нямам никаква причина да попреча на глупавата ви мисийка. Защо ми е да го правя?
Уилсън се обърна към Джаспър.
- Затова подменихте лещите ми, нали? Защото Карин ви е казала. Тя ли ви помоли да го направите?
Джаспър не отговори.
- И какво, ако съм го помолила? - обади се Карин. - Това също не доказва нищо. Разследването на смъртта на Бартън не откри нищо. Всички тук знаят, че в самата лаборатория няма наблюдателна техника.
- Вие сте убили Бартън - каза Уилсън. - И сте инсценирали нещата така, че да изглежда като злополука. Целта ви е била да накарате Меркуриевия екип да ви помага в манипулирането на миналото. Нека позная. Казали сте им, че ако ви помогнат, заедно бихте могли да спасите Бартън. Именно затова сте изпратили Клайнберг да ме спре - за да оставите пътищата през времето отворени.
- Нямате доказателства - каза тя.
- Напротив, Карин, имам. Клайнберг ще потвърди, че вие сте си осигурили услугите му преди смъртта на Бартън. Това доказва, че сте планирали всичко. Това е една от критичните ви грешки.
Карин запази самообладание.
- Каква ми е ползата от пътуването във времето, ако самата аз не мога да го използвам?
- Много се радвам, че попитахте. - Уилсън откъсна поглед от нея. - Кажете ми, Дейвин, колко време би било нужно да промените генетично Карин в Ген-ЕП кандидат?
- Месец и половина - притеснено отвърна той. - Може би по-малко.
- Лесно ли е да се направи?
Дейвин свали очилата си и започна да ги върти в ръцете си.
- Не отговаряй! - изръмжа Карин. - Той се опитва да те изиграе!
- Не се безпокойте, Дейвин - каза Уилсън. - Виждам го в очите на Карин. Ген-ЕП процесът вече е започнал, нали? - Цветът на ириса ѝ беше различен от онзи при първата им среща в университета в Сидни. - Можем да прегледаме записите на охранителните системи, ако желаете.
На Дейвин не му оставаше друго освен да признае.
- Започнах Ген-ЕП промяната на Карин преди дванайсет дни. Тя ми каза, че иска да се върне във времето, за да спаси живота на Бартън! - опита се да се защити той. - Да бъде подкрепление на Клайнберг! Нямах представа какви са истинските ѝ мотиви.
Андре, който се намираше извън обхвата на ръката на Карин, я погледна обвинително.
- Вие изпратихте Бартън в лабораторията в деня, когато той загина! Знам какво направихте с генератора на магнитно поле! Знам как го излъгахте! - Андре започна да заеква. - Аз... аз няма повече да ви защитавам.
Джаспър дръпна стола си назад.
- Съжалявам, Карин, оправяй се сама.
На Уилсън му оставаше само още един въпрос.
- Къде е Магнус Клайнберг? - попита той.
- В опитната лаборатория на втория етаж - призна Дейвин. - Учи.
Карин изръкопляска.
- Надявам се да сте щастлив, господин Даулинг. Вие съсипахте всичко. Вие и вашите малки тайни. Сега Бартън никога няма да бъде спасен. Възнамерявах да го върна! Защото го обичах! Аз имах връзка с него. Едва след като срещна вас, той започна да ме лъже. - В този момент Карин осъзна, че е казала прекалено много. Обърна се към Г. М. и му отправи ослепителна усмивка. - Трябва да обсъдим положението.
Старецът я изгледа хладно.
- Няма начин.
Уилсън стана.
- Карин Търнбери е виновна за убийството на Бартън Ингърсън.
- Арестувайте я - нареди Г. М.
Охранителите моментално я закопчаха.
