Отвън агентите на специалните части претърсваха паркинга в посока към промишления район зад болничния комплекс. Не откриха нищо. Беглецът би трябвало да е сериозно ранен, помисли си Хол. Как би могъл да се измъкне за толкова кратко време?
- Трябва да претърсим колите - обади се заместникът му лейтенант Гудман. - Трябва да е някъде тук.
Хол си погледна часовника и каза:
- По-бързо обаче. Времето ни изтича.
Полицаите бяха стратегически разположени по двойки на всеки ъгъл на основната болнична сграда с извадени оръжия. Над шейсет мъже и жени бяха изведени през двойната врата в студената нощ.
- Защо ни изкарвате навън? - попита един мъж.
- Кой ще се грижи за пациентите? - извика друг.
Бяха извели целия дежурен персонал на спешното отделение - доктори, медицински сестри, санитари и служители от администрацията.
Лейтенант Гудман се обърна към тълпата.
- Трябва да разчистим района, дами и господа. - Посочи служебния паркинг. - Искаме всеки да посочи колата си, за да бъде огледана. Това се прави за собствената ви безопасност.
Вратата на болницата се отвори отново и полицаите изтикаха навън кльощав чернокож мъж с бейзболен каскет на „Хюстън Астрос“. Джордж Ч. Уошингтън имаше плитки до раменете и златни обеци на двете уши. Беше с пурпурна тениска, сива престилка на санитар, джинси и маратонки. Най-характерната му черта беше липсващ преден зъб.
Джордж никога не беше виждал толкова полиция накуп и бързо заключи, че това е някакъв капан. Със сигурност бяха тук заради факта, че беше откраднал достатъчно морфин, за да качи на черешата половината жители на Хюстън. Трийсет и две кутии, ако трябваше да е точен. Беше ги отмъкнал завчера от склада.
- Казвам ви, че нямам кола - раздразнено викна той. - Нямам! Кой е началникът? Искам да знам кой е началникът!
Въпреки протестите му го избутаха при останалата тълпа.
- Мразя колите! - продължи той. - Замърсяват въздуха и правят какви ли не поразии. На тях се дължи озоновата дупка, човече. - Като гримасничеше яростно, той си запробива път през групата. - Да! Замърсяват! Знаете ли, има две неща, които адски ме дразнят - настроени срещу малцинствата ченгета и бълващи пушек автомобили! И двете са продукт на капиталистическото лицемерие.
Друг санитар, Джетро Никсън, сграбчи Джордж за ръката и изсумтя:
- Какви ги плещиш?
Джордж погледна несигурно тежащия сто и четирийсет кила мъж, който се извисяваше над него. Джетро беше огромен и приличаше на гигантска баскетболна топка. После Джордж насочи вниманието си към насъбралата се около тях тълпа. Всички го познаваха.
- Колата ти е ей там - рече Джетро и посочи силно ръждясалия и с изтъркани гуми „Форд Импала“ модел 1979.
- Джетро - прошепна му Джордж. - Току-що спечели наградата за дебел тъпак. Да, спечели я.
Вече нямаше друг избор освен да замазва нещата.
- Аз нямам кола - обяви Джордж. - А „ Форд Импала"! Ако някое ченге ме пита карам ли кола, отговарям: не, човече, карам форд, загрявате ли?
Когато дойдеше време да дрънка небивалици, Джордж Ч. Уошингтън беше самороден майстор. Именно затова все твърдеше, че Ч в името му било от Честен.
Лейтенант Гудман стоеше изпънат, с ръце зад гърба.
- Издирваме избягал убиец - каза той високо. - Беглецът е бил във вашата болница само преди петнайсет минути...
- Страхотно - изсумтя Джордж. - Избягал убиец... направо страхотно.
- Имаме основания да смятаме, че е избягал в тази посока. - Лейтенантът посочи през паркинга към нощта. - Всички да отидат при автомобилите си. Колите ви ще бъдат претърсени. След това ще бъдете помолени да ги преместите от другата страна на сградата. Трябва да разчистим този район колкото се може по-бързо.
Тълпата бавно започна да се разпръсва. С изключение на Джордж. Той стоеше абсолютно неподвижен с надеждата, че никой няма да го забележи.
- Ето там е! - изведнъж се обади познат глас. Джетро сочеше ръждивия му бял форд.
На Джордж му идеше да го фрасне по тъпата черна тиква.
Един полицай моментално се върна.
- Къде е колата ви, сър?
Джордж се почеса по брадичката.
- Не си спомням. - Погледна в другата посока. - Май беше към спешното.
Полицаят посочи белия форд.
- Това ли е колата ви?
Джордж надяна най-обърканата си физиономия.
- А, тука била значи! Понякога се бъркам, разбираш. Нов съм в окръг Харис.
Това също беше лъжа. Джордж реши, че ще убие Джетро, когато излезе от пандиза - защото с това темпо на издънките се беше запътил точно натам.
Гледката беше тревожна. Колата му беше наобиколена от полицаи. Всичко определено приличаше на капан и Джордж нервно взе цигарата, която държеше зад ухото си, и каза тихичко:
- Трябваше да почна работа в „Севън Илевън“. Да, трябваше. - Тъкмо кретенът Джетро му бе помогнал да натовари откраднатия морфин в багажника на колата.
- Отворете я - каза един полицай от специалните части и сръчка Джордж с фенера си. - По-бързо!
Джордж с неохота затършува в джобовете си.
- Момент, момент, само да си намеря ключовете...
