- Да я наречем „прибиране“.
Хелена клечеше на терасата на Каракол. Чуваше ясно всяка дума.
Единият от мъжете надникна бързо вътре. Не беше нужно Уилсън да е гениален, за да разбере, че е загазил и че положението се влошава още повече.
Друг от мъжете извади пистолет и каза:
- Горе ръцете. Веднага. - Беше много спокоен. Всички бяха много спокойни.
Диас сложи ръка на рамото на Уилсън.
- Ще те попитам отново. Сам ли си?
Уилсън се дръпна назад.
- Какво значи всичко това?
Диас също извади пистолет и го завря в лицето на Уилсън.
- Сам ли си?
- Казах ви. Да, сам съм.
- Къде е жената?
- Оставих я на едно летище в Тексас - без колебание каза Уилсън. - Голяма досада беше. Казах ѝ да се омита. Какво става всъщност?
Диас пусна съвършена усмивка.
- Ти, приятелю, ми докара най-лесните пари, които съм изкарвал. - Четиримата неочаквано избухнаха в смях. - Аз съм Диас, от армейските рейнджъри, форт Бенингтън. А за твоята глава, нещастни ми приятелю, е определена награда. - Потърка палец и показалец. - Голяма награда.
Уилсън мислено се замоли да не свалят очилата му.
- Момчета, сигурен съм, че ще се разберем. Мога да ви платя повече.
Горе на терасата Хелена бе заинтригувана от насоката на разговора.
- Съмнявам се - отвърна Диас. - Един милион са много пари.
Уилсън неочаквано изблъска единия от мъжете настрани, побягна и скочи от високата три метра площадка в дълбоката до колене вода. Четиримата мъже спокойно отидоха до ръба на площадката, докато Уилсън бъхтеше с всички сили, опитвайки се да стигне до ъгъла.
- Свалете го - нареди Диас. - Внимателно.
Проехтя един-единствен изстрел и куршумът разкъса бедрото на Уилсън.
Хелена стисна револвера по-здраво.
Падналият във водата Уилсън притисна раната си с длан. Мускулът на бедрото му беше съсипан. Кръвта бликаше. Той трепереше от шок и болка. Всичко пред очите му се размазваше и отново се фокусираше, докато двама от мъжете го замъкнаха обратно при стъпалата на Каракол.
- Съветвам те да не го правиш отново - предупреди го Диас.
Хелена слезе на пръсти по стълбите. Скри се непосредствено до входа, затвори очи и пое дълбоко дъх. После вдигна пистолета с две ръце, изскочи и извика:
- Хвърлете оръжията! - Четиримата войници се обърнаха към нея. Никой не изглеждаше уплашен. - Казах да хвърлите шибаните оръжия! - отново извика тя, този път по-силно.
Диас хладнокръвно посочи пода и хората му без никакво колебание пуснаха оръжията си. Лицата им оставаха напълно безизразни. Бяха професионалисти, личеше им. Хелена приближи бързо, все така хванала пистолета с две ръце.
- Горе ръцете! - извика тя и изрита настрани първия пистолет. В същия миг единият от мъжете я подсече. Направи го толкова бързо, че Хелена така и не се усети. Падна тежко и си удари главата в земята.
Лейтенант Диас се изкиска тихо.
- Тъпа жена. Да се опитва да застане между нас и един милион долара.
Наемниците избухнаха в смях.
Кръвта бликаше между пръстите на Уилсън.
- Оставете я - изстена той. Хелена като че ли беше изгубила съзнание. Един от мъжете я обърна по гръб. Друг взе пистолета ѝ. - Оставете я - умолително повтори той. - Тя няма нищо общо.
- Съблечете я - нареди Диас. - Вържете ръцете ѝ отзад.
Уилсън се надигна.
- Казах, оставете я!
- Може да се позабавляваме с нея, когато дойде на себе си - каза Диас.
Един от хората му грубо разтвори ризата на Хелена.
- Правите сериозна грешка! - каза Уилсън, като полагаше сериозни усилия да се овладее. - Оставете я!
Друг редник приближи, изрита го в гърдите и му изкара въздуха.
- Затваряй си устата! Сега тя е наша.
Уилсън с мъка се надигна на колене, като се мъчеше да си поеме дъх.
- Искам да ви покажа нещо.
Никой не погледна към него; вниманието им беше насочено към Хелена, която тъкмо идваше на себе си. Двама войници с лекота разкъсаха ризата ѝ.
- Рейнджърите са педерасти! - извика Уилсън. - Всички го знаят!
Лейтенантът и хората му се обърнаха едновременно и го изгледаха кръвнишки - точно това, което му трябваше.
Той свали слънчевите си очила и ги хвърли на земята.
Зрителен контакт!
Както и очакваше, четиримата войници се хвърлиха към него като полудели диваци. Уилсън изчака до последния момент и извика омега-командата: „Активирай Пренатоварване”. Изблъска настрани първия нападател, фрасна втория и го събори с един-единствен удар. Но преди да успее да удари отново, Диас и другият рейнджър се нахвърлиха върху него, деряха и сипеха юмруци по лицето му. С първобитен рев Уилсън ги блъсна един в друг, но изгуби равновесие и тримата паднаха на земята с преплетени ръце и крака.
Нападателите на Уилсън бяха по-млади и по-силни, а незнайно защо ефектът от омега-командата му беше по-слаб от обикновено.
Гневно ръмжене на куче отекна от стените; Естир изскочи от руините, впи зъби във врата на Диас и го повлече назад.
Диви писъци раздраха въздуха.
