- Мексико Сити - отговори Висблат.
- Ще трябва да пуснем летателен план.
- Ами пуснете го! - озъби се Висблат. - Не ми пука какво трябва да правите!
- Ами те? - Навигаторът посочи мъжете на площадката на Каракол. - Изглеждат доста зле.
- Не ви плащам да си играете на спасители - отговори Висблат. - Казах ви от самото начало - вършете си работата и не задавайте въпроси.
Навигаторът зърна за миг очите на Висблат и моментално се обърна напред: нещо в тях го накара да изтръпне.
- Чу го - каза на пилота. - Мексико Сити, пълна газ. - Гласът му трепереше от внезапно обзелия го страх. - Трябва да влезем отново... - прочисти гърлото си - през американското въздушно пространство. Ще пусна летателен план.
Хеликоптерът се издигна.
Висблат стискаше и отпускаше юмруци в напразни усилия да се успокои. Погледът му се спря върху сателитния телефон на съседната седалка. Той го взе, натисна бутона за повторно набиране и вдигна апарата към ухото си. Нищо не му пречеше да опита.
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън“,
сграда „Меркурий“, етаж 2
14 май 2081
10:00
9 дни преди опитното прехвърляне
Бартън опря ръце на бюрото и погледна въпросително Уилсън. Опитваше се да разбере искането му. Уилсън седеше на един от столовете за посетители със скръстени на гърдите ръце.
- Защо искате отново да видите свитъците? - попита Бартън. - Няма да можете да направите нищо с тях.
- Искам сам да реша това - отвърна Уилсън.
- Ще дойда с вас, ако желаете.
Уилсън поклати глава.
- Ако нямате нищо против, предпочитам да отида сам.
- Можете ли да четете иврит? - рязко попита Бартън.
- Казах ви вече. Не. Не мога.
- Тогава защо искате да ги видите отново?
- Не знам,честно.
Бартън посочи към пода.
- Работих върху тези преводи повече от година. Уверявам ви, направих всичко възможно.
Уилсън се замисли за момент.
- Свитъците са част от причината да съм тук, Бартън. Може никога повече да не ги видя отново. Пък и какво толкова може да им стане?
- На този етап привличането на твърде много внимание към свитъците може да е неразумно - отвърна Бартън.
Уилсън затвори очи за секунда-две, после ги отвори.
- Казахте, че всички знаят за схемите за пътуването във времето и откъде са дошли те.
- Всички от Меркуриевия екип знаят.
- Тогава какъв е проблемът? Те ще разберат любопитството ми.
Изказано по този начин, искането изглеждаше достатъчно разумно.
- Добре, Уилсън, щом се налага - рече Бартън. - Но аз самият съм против. Завършете последните тестове, които подготвихме, и ще ви дам достъп. Но ви моля за дискретност. Не искаме по-голямо внимание от онова, което вече имаме.
- Разбирам. - Уилсън стана.
Бартън за момент се разтревожи, че е разказал на Уилсън за мисията Исая малко по-рано от необходимото. Така възможностите се стесняваха повече, отколкото му харесваше. Но това вече бе сторено и нямаше смисъл да мисли за него.
- Успяхте ли да се наспите? - попита той.
- Как мислите? - отвърна Уилсън и завъртя очи.
- Май не. - Бартън чукна интеркома на ревера си. - Дейвин... Уилсън е готов за физическия тест. Направи му и физиологически преглед. Да разчистим окончателно пътя.
- Няма проблем, шефе - отвърна глас от високоговорителя.
- Физиологически преглед - повтори Уилсън. - Да не се опитвате да ми кажете нещо?
- Не. Просто част от процедурата.
Уилсън повдигна вежда.
- Коя процедура по-точно? Онази, за която знаят всички, или другата, за която знаем само ние двамата?
Бартън хвърли разтревожен поглед към таблета си. За щастие зелената светлина показваше, че в момента не ги подслушват.
- Казах ви да внимавате с приказките, Уилсън. - Намръщи се недоволно. - Бъдете така добър поне да опитате.
Уилсън се огледа предпазливо.
- Прав сте. Съжалявам.
Бартън се втренчи в кандидата си.
- Какво според вас ще ми каже физиологическият преглед?
- Няма да е добър - все така предпазливо отвърна Уилсън. - Така де, кой нормален човек би се съгласил на подобно нещо срещу пари?
Интересен отговор.
- Имате ли да ми кажете още нещо?
- Да. Че подхождам към ситуациите, без в действителност да съм готов - каза Уилсън. - Очевидно. И че съм малко неорганизиран. - Позамисли се. - А, освен това имам слабост към красиви жени, но кой няма? - Намигна с надежда да разведри атмосферата. - И съм голям комедиант.
- Прегледът ще разкрие ли нещо добро у вас?
- Това беше доброто.
- Разбирам. - Бартън го дари с една от редките си усмивки. - Е, очаквам с нетърпение резултатите.
Уилсън се загледа в логото на „Ентърпрайз Корпорейшън” на стената. На лицето му изведнъж се изписа безпокойство.
- Цялата ситуация е адски шантава.
- В това отношение сте прав, Уилсън.
Бартън отново погледна таблета си - време беше да тръгва. След двайсет минути имаше среща с другия Ген-ЕП кандидат, Магнус Клайнберг. Подготвяше едновременно и двамата за мисията, като се опитваше да запази до последния момент колкото се може повече възможности за избор.
