- Малко е сложно.
Мътната слънчева светлина проникваше под ъгъл през входа. Уилсън пристъпи в тясното пространство. По-навътре четири богато украсени колони поддържаха двете дебели дървени греди под тежкия каменен покрив. Всяка греда бе с квадратно сечение и дължина четири метра. Сигурно тежаха тонове. Задната стена беше неугледна, изградена от кирпичени тухли.
Уилсън погледна горния десен ъгъл и започна да брои - девет тухли надолу, седем навътре. Отбеляза си мястото и издълба с нокът хоросана около тухлата. След това хвана железния лост и заблъска с все сила. Разлетяха се парчета кирпич.
- Какво правиш, по дяволите? - извика Хелена.
Когато видя сянката ѝ на пода до него, Уилсън заудря още по-силно.
- Нека позная - рече тя. - Твърде сложно е за обяснение! Или си просто вандал?
Уилсън удари още веднъж и тухлата като че ли се размърда.
- Онова със самолета беше само загряване - каза той. Още един як удар и тухлата влезе навътре и падна някъде от другата страна. Уилсън отстъпи назад. Скоро щеше да разбере дали това пътуване в миналото не е било напразно.
Настъпи тишина.
- Ти напълно ли откачи? - изтърси Хелена. - Какво правиш, по...
И млъкна, защото стените започнаха да се тресат все по-силно и по-силно.
Уилсън изтича навън, без да каже нито дума.
Останала сама в помещението, Хелена усещаше движението през подметките на обувките си.
Каменният под трепереше, не - направо се тресеше.
Земетресение!
Тя нервно отстъпи заднешком, сякаш вървеше по тънък лед. Когато най-сетне излезе и се обърна, видя, че Уилсън и Естир вече са по средата на северното стълбище.
- Хей! - извика тя. - Чакайте!
Уилсън се спускаше с цялата бързина, на която беше способен. Задължително трябваше да стигне по най-прекия път до „вътрешната пирамида“. Бартън беше обяснил съвсем ясно - след първоначалното задействане не се знаеше колко време му остава. Пирамидата Кастильо представляваше всъщност външна обвивка на по-малка пирамида. Входът ѝ се намираше в основата на северното стълбище. Бил открит от археолозите в края на 1990-те с помощта на сонар. С невероятна грубост археолозите пробили външната стена на нивото на терена и открили стълбището, водещо към помещенията в сърцевината на пирамидата.
Уилсън скочи от третото стъпало. Мократа трева жвакаше под краката му, докато приближаваше примитивния вход.
Вътре цареше непрогледен мрак. Той включи фенера и надникна в шестоъгълния тунел, който се изкачваше нагоре под ъгъл четирийсет и пет градуса. Стъпалата бяха хлъзгави. Водата се беше просмукала през хилядите пукнатини и ниши на външната пирамида.
Естир спря пред входа и вдигна глава към небето. Ушите ѝ помръднаха нервно. Хелена клекна до нея.
- Какво има? Усещаш ли нещо? - Погледна към гората, после към входа, през който беше изчезнал Уилсън.
Уилсън изкачи стъпалата и влезе в двойното помещение. Всичко се тресеше. Беше горещо и влажно и той усети пристъп на клаустрофобия. Въздухът беше изпълнен с миризмата на плесен, като от влажни дрехи.
Лъчът на фенера пронизваше мрака.
Метална решетка, подобна на врата на килия, препречваше пътя му. От другата страна имаше две малки помещения с ниски тавани и голи сиви стени. В предното помещение имаше чак-мул - толтекска статуя на пълен гол мъж, излегнал се в средата на пода. Маите бяха използвали статуята като жертвеник. Плоският ѝ корем и целият под бяха покрити с монети, хвърляни през решетката от туристите за късмет.
Във второто помещение се намираше Тронът на Червения ягуар. Нефритените очи на животното и зъбите от пирит сияеха застрашително на светлината на фенера.
Решетката беше затворена с катинар.
Уилсън пъхна железния прът между брънките на веригата и завъртя. Металът изстена. Той завъртя отново и отново, докато не чу рязко изпукване и решетката се отвори със скърцане.
„Това е въпрос на вяра“, каза си той.
Заобиколи толтекската статуя и приближи Трона на Червения ягуар. Беше висок до кръста, с цвета на артериална кръв. Животното стоеше странично, с обърната към входа глава. Очите и покриващите тялото му петна бяха от нефрит.
Всичко продължаваше да се тресе.
Лъчът на фенера се плъзна по стената.
На три четвърти от височината ѝ имаше две дупки с размерите на длан, разкрити от земетресението. Той пристъпи зад ягуара, така че отворите се озоваха на височината на гърдите му, и стисна фенера между коленете си.
Знаеше какво трябва да направи, но въпреки това беше неуверен. Всичките му инстинкти му крещяха да не бърка в черните дупки. Думите на Бартън отекнаха в главата му: „Завъртете по часовниковата стрелка. Направете го, без да мислите“. Уилсън потърка длани и колебливо ги пъхна в отворите.
Нещо студено и метално задърпа пръстите му! За миг си помисли дали животът му няма да свърши тук, прикован към проклета стена в Мексико. Ръцете му бяха протегнати и гърдите му се притискаха в камъка. Трудно му беше да диша. Имаше чувството, че дланите му ще се откъснат! „Това е въпрос на вяра“, отново се успокои той, като се мъчеше да потисне надигащата се паника.
