Превлов отчаяно сви рамене.
— Не, тъпако, аз подправям християнската Библия. — Той дръпна от цигарата и изхвърли дима през носа, после отпи глътка джин. — Трябва да изучиш западните навици, приятелю. Ако не се учим от западняците, нашата кауза е загубена. — Погледът му отново се върна към папките. — И така, защо тези въпроси са отправени към нашето управление?
— Защото инцидентът е станал или на морския ни бряг, или близо до него.
— И какво знаем за случая? — Превлов със замах отвори следващата папка.
— Почти нищо. Само това, че един войник на пост в северния остров на Нова земя е изчезнал заедно с кучето си.
— Доста несъществено, за да настава паника за сигурността ни. Практически Нова земя е пустеещ остров. Там има само една остаряла база за ракетни снаряди, една караулка и неколцина рибари. На стотици километри от него нямаме никакви поверителни съоръжения. Чисто прахосване на време е дори и това, че си правим труда да пращаме часовой и куче да го охраняват.
— Несъмнено и Западът е на същото мнение относно изпращането на агент там.
Превлов забарабани с пръсти по бюрото и с присвити очи се загледа в тавана. След малко се сепна.
— Агент ли? Но там няма нищо… нищо, което да представлява интерес от военна гледна точка… поне засега. — Той млъкна и натисна бутон на интеркома. — Донесете ми данните за местоположенията на кораба на Националната служба по подводни и морски изследвания през последните два дни.
Марганин повдигна вежди.
— Те не биха посмели да пратят океанографска експедиция близо до Нова земя. Островът е много навътре в съветски води.
— Баренцово море не е наше — спокойно отвърна Превлов. — Там са международни води.
В стаята влезе привлекателна русокоса секретарка в спретнат кафяв костюм и подаде сведенията на Превлов, после излезе, затваряйки безшумно вратата след себе си.
Превлов запрелиства бързо страниците в папката, докато намери необходимата му справка.
— Така. За последен път плавателният съд на НСПМК „Първи опит“ е бил забелязан от траулер на триста двайсет и пет морски мили югозападно от Франц Йозеф Ленд.
— Това означава, че е бил близо до Нова земя — отбеляза Марганин.
— Странно — измърмори Превлов. — Според действащото разписание на океанографските кораби на Съединените щати, „Първи опит“ е трябвало да провежда изследвания на планктон край бреговете на Северна Каролина, а не там, където е бил забелязан. — Той допи остатъка от джина, смачка фаса на цигарата си и запали нова. — Много интересно съвпадение.
— Какво доказва това? — попита Марганин.
— Нищо не доказва, но предполага, че патрулът е бил убит и че въпросният агент е избягал и по всяка вероятност се е качил на очакващия го „Първи опит“. Предполага още, че Съединените щати са по следите на нещо, щом като изследователският кораб на НСПМК се е отклонил от предначертания си маршрут без никакво обяснение.
— Какво ли може да търсят?
— Нямам никаква представа. — Превлов се облегна назад и поглади мустаците си. — Разпоредете се да се направи фотоувеличение на сателитните снимки на района в непосредствена близост до въпросния инцидент.
Вечерните сенки здрачаваха улиците отвъд прозореца на кабинета, когато лейтенант Марганин влезе отново и разпръсна снимките върху бюрото на Превлов, после му подаде и силна лупа.
— Вашите предположения се оправдаха, сър. Тук открихме нещо интересно.
Превлов внимателно огледа една по една снимките.
— Не виждам нищо необикновено в кораба. Присъщата проучвателна апаратура, никакви военноразузнавателни съоръжения.
Помощникът му посочи една снимка, правена с широкоъгълен обектив, на която смътно се виждаха очертанията на кораб във вид на малка бяла точка.
— Ако обичате, вгледайте се в малкия силует на около две хиляди метра от „Първи опит“ в горния десен ъгъл.
Близо половин минута Превлов не свали лупата от окото си.
— Хеликоптер!
— Да, сър. Затова се и позабавих с фотоувеличенията. Позволих си да дам снимките за анализ в секция Р.
— И се оказа, че е наш, от военните ни патрули.
— Не, сър.
Превлов вдигна вежди.
— Да не искате да кажете, че е американски?
— Това е предположението на секцията, сър. — Марганин постави още две снимки пред Превлов. — Те изследваха предишни снимки от друг разузнавателен сателит. Сравнете ги и ще видите, че хеликоптерът се движи по курс от Нова земя към „Първи опит“. Според тях, той лети на височина три метра със скорост по-малка от петнайсет възела.
— Очевидно, за да избегнат засечка от нашия радар — отбеляза Превлов.
— Ще предупредим ли нашите агенти в Америка? — попита помощникът му.
— Не, още не. Не ми се иска да рискувам с прикритието им, докато не узнаем със сигурност какво преследват американците.
Той събра снимките и ги подреди прилежно в една папка, после погледна часовника си марка „Омега“.
— Разполагам с време точно за една лека вечеря, преди да отида на балет. Има ли още нещо, лейтенант?
— Само сведенията за експедицията по течението Лорелай. Последното съобщение е, че американската дълбоководна подводница се намира на дълбочина четири хиляди и петстотин метра във водите край Дакар.
