За жалост в продължение на няколко часа Пит изпадна в безпомощност. Усещаше само как студен вятър нахлува в корпуса и нищо повече. Съзнанието му беше безформен пухкав сив облак и той се чувстваше напълно откъснат от обкръжението си. Не разбра, дори не забеляза, че вертолетът се освободи от тройните си закотвящи въжета и тласнат странично, се стовари от покрива на салона на първа класа върху лодъчната палуба. От падането опашката му се огъна, витлата му се откъснаха и той се понесе стремително над бордния парапет право към изтерзаното море.
Руснаците се качиха на борда на „Титаник“ по време на леко затишие на бурята. Дълбоко долу в дебрите на отделенията за машините и котлите Спенсър и екипът му по изпомпването нямаха нито време, нито най-малката възможност да окажат съпротивление. Пълната им изненада потвърди на Превлов, че е спазил точно планирането и подробностите на операцията.
Битката, която се разрази на по-горната палуба — всъщност клане би била по-точната дума — приключи едва ли не преди да е започнала. Петима руски моряци — два пъти по-малко от групата на борда — с лица почти скрити от ниско нахлупените им моряшки барети и огромни шалове, омотани под тях, се озоваха в гимнастическия салон със заредени и насочени автоматични пистолети, преди някой да разбере какво става.
Пръв реагира Удсън. Той се извърна от радиоапарата и схващайки тутакси положението, широко отвори очи, а по лицето му, обикновено безизразно, се изписа гняв.
— Копеле такова! — изломоти той и се нахвърли върху най-близкия до него нашественик.
Ала в ръката на мъжа се появи нож и той ловко го заби в гърдите на Удсън, раздирайки сърцето на фотографа почти на две. Удсън се вкопчи в убиеца си, после бавно се свлече надолу до обутите му в ботуши крака; отначало очите му се изпълниха с ужас, после с неверие, след това с болка и накрая с празния взор на смъртта.
Дана се надигна в походното легло и нададе писък след писък. Тъкмо този стимул подтикна останалите членове на спасителния екип към действие. Дръмър стовари юмрук в бузата на убиеца на Удсън и получи в отговор удар с цевта на автоматичен пистолет през лицето си. Стърджис се метна като стрела напред, но късно. Приклад на автомат го улучи малко над слепоочието в мига, когато той се блъсна в набелязаната си жертва и двамата се строполиха на пода във вид на кълбо, но нападателят бързо скочи отново на крака, докато Стърджис остана да лежи като мъртъв.
Джордино тъкмо замахна с гаечен ключ, за да удари черепа на друг руснак и в същия миг се разнесе оглушителен пукот. Един куршум мина през вдигнатата му ръка и отхвръкналият гаечен ключ издрънча на пода. Изстрелът като че ли смрази всички. Сандекър, Гън, Чийф Баском и хората му спряха насред действията си, осъзнавайки начаса, че невъоръжената им защита на кораба е безпомощна пред оръжията, които носеха добре обучените убийци.
Точно в този момент в салона влезе мъж; напрегнатите му сиви очи не пропуснаха нито една подробност от обстановката. Той остана неподвижен не повече от три секунди, а само толкова — три секунди му бяха нужни на Андре Превлов, за да огледа дадено положение. Той отмести поглед към продължаващата да пищи Дана и любезно се усмихна.
— Щадете се, уважаема госпожо — заговори той на свободен, идиоматичен английски. — Мисля, че женската паника причинява доста нежелателно опъване на гласните струни.
Кръглите й очи го гледаха с изумление. Тя затвори уста, сви се на кълбо върху леглото и поглеждайки към уголемяващата се локва кръв под тялото на Омар Удсън, започна неудържимо да трепери.
— Ето на, така е много по-добре. — Превлов проследи погледа й и извърна очи към Удсън, после към Дръмър, който седеше на пода и се мъчеше да изплюе избития си зъб, и накрая срещна кръвнишкия поглед на Джордино, който стискаше окървавената си ръка.
— Вашата съпротива беше неразумна — продължи Превлов. — Един мъртъв и трима ранени за едното нищо.
— Кой сте вие? — попита Сандекър. — С какво право се качвате на кораба и убивате екипажа ми?
— Ах! Жалко, че трябваше да се срещнем при такива непредвидени и неприятни обстоятелства — извини се Превлов. — Вие, явно, сте адмирал Джеймс Сандекър, нали?
— Не ми отговорихте на въпроса — рече гневно Сандекър.
— Името ми няма никакво значение — отвърна Превлов. — Отговорът на другия ви въпрос е очевиден. Аз превземам този кораб в името на Съюза на съветските социалистически републики.
— Моето правителство няма да бездейства и да ви остави да се измъкнете безнаказано.
— Малка поправка — възрази Превлов. — Вашето правителство ще бездейства.
— Много ни подценявате.
— Не и аз, адмирале — поклати глава Превлов. — Много добре знам на какво са способни вашите съграждани. Знам също така, че те няма да започнат война заради законно завладян корабокруширал кораб.
