— Законно завладян ли? — повтори Сандекър. — Според закона на Гражданската спасителна служба корабокруширал плавателен съд е този, чийто екипаж го е изоставил на море, без намерението да го върне или да направи опит да го възстанови. Тъй като този кораб все още е запазил екипажа си, вашето присъствие, господине, представлява безочлив акт на истинско пиратство.
— Спестете ми вашите тълкувания на морското законодателство — възпря го с ръка Превлов. — За момента, разбира се, вие сте напълно прав.
Намекът му беше ясен.
— Не вярвам да посмеете да ни хвърлите през борда в разгара на урагана.
— Това е толкова изтъркано, адмирале. Освен това напълно съм наясно, че „Титаник“ се пълни с вода. Ще имам нужда от вашия инженер… мисля, че името му е Спенсър, и от неговия екип, за да поддържат работата на помпите, докато стихне бурята. След това вие и вашите хора ще бъдете снабдени със спасителен сал. Тогава отпътуването ви ще ни даде правото ние да поемем спасителната операция.
— Дори няма да ни оставите живи, за да не можем да свидетелстваме — каза Сандекър. — Вашето правителство също никога няма да го допусне. Вие го знаете и аз го знам.
Превлов го погледна спокойно и невъзмутимо. После най-нехайно, дори невъзпитано обърна гръб на Сандекър. Каза нещо на руски на един от моряците. Последният кимна, наведе се над радиото и започна да го удря с приклада на автоматичния си пистолет, докато не го превърна в купчина от метал, стъкло и жици.
— Вече няма нужда от вашето работно помещение. — Превлов обхвана с жест на ръката гимнастическия салон. — Аз съм инсталирал своите средства за свръзка в главната зала за хранене на палуба Г. Бъдете така любезен вие и останалите да ме последвате, за да ви настаня удобно, докато времето се оправи.
— Още един въпрос — каза Сандекър, без да помръдне от мястото си. — Дължите ми отговор на него.
— Разбира се, адмирале, разбира се.
— Къде е Дърк Пит?
— Неприятно ми е да ви съобщя — отвърна Превлов с подигравателно съчувствие, — но господин Пит беше във вертолета ви, когато бурята го запрати през борда в морето. Смъртта му вероятно е настъпила веднага.
Адмирал Кемпър седна срещу навъсения президент и разсеяно си сипа четири лъжички захар в чашата с кафе.
— Самолетоносачът Бийчър’с Айлънд наближава района за претърсване. Самолетите му ще започнат претърсването веднага щом се зазори. — Кемпър се насили да се усмихне. — Не се притеснявайте, господин президент. До средата на следобеда ще вземем отново „Титаник“ на буксир. Повярвайте ми.
Президентът вдигна поглед.
— Става дума за кораб, който се носи по течението, който се е загубил насред най-коварната буря от петдесет години насам? За кораб, наполовина ръждясал, след като е лежал седемдесет и шест години на дъното на океана? За кораб, за който съветското правителство търси какво ли не извинение, за да сложи ръка върху него? И вие искате от мен да не се притеснявам. Тогава вие сте човек или с непоклатими убеждения, адмирале, или сте хипероптимист.
— Ах, този ураган Аманда! — с въздишка произнесе Кемпър името му. — Взехме под внимание всичко, което би могло да се случи, но най-малко сме очаквали такава силна буря в средата на май. Тя се надигна тъй настъпателно, тъй светкавично, че нямахме време да направим промени в първостепенните задачи и в графика.
— Ами ако в този момент руснаците са си наумили да се докопат до „Титаник“ и вече са на борда му?
— Да се качат на кораб при вятър със скорост сто и шейсет и отгоре километра в час? — Кемпър поклати глава. — След годините, прекарани по море, съм сигурен, че това е невъзможно.
— Преди седмица и ураганът Аманда изглеждаше невъзможен. — Президентът погледна мрачно Уорън Никълсън, който се отпусна на дивана срещу него. — Някакви новини?
— От „Титаник“ — никакви — отвърна Никълсън. — Не са се обаждали, откакто влязоха в зоната на затишие на урагана.
— А от влекачите на Военноморските сили?
— Те още не са открили „Титаник“, което е доста изненадващо. Тъй като радарите им не работят, принудени са да използват способа на визуално търсене. Безнадеждна работа според мен при видимост почти нула.
Настъпи дълго, потискащо мълчание. Най-сетне то бе нарушено от Джийн Сийграм.
— Не можем да го изгубим сега… сега, когато сме толкова близо — каза той, изправяйки се бавно на крака. — Ужасната цена, която платихме… която аз платих… бизаният, о, боже, не бива да се оставяме да ни го вземат отново. — Раменете му се отпуснаха и той като че ли щеше да припадне, докато Донър и Колинс го успокояваха и го настаниха отново на дивана.
Кемпър заговори шепнешком.
— Ако се случи най-лошото, господин президент, какво ще правим?
— Ще отпишем Сандекър, Пит и останалите.
— Ами Сицилианският проект?
— Сицилианският проект? — промълви президентът. — И него ще отпишем.
