— Възможно е. — Превлов беше напълно невъзмутим. — От друга страна обаче смятам, че ще получа исканото от мен съдействие, и то много скоро. — Той направи знак на един от охраната и избъбри нещо на руски. Мъжът кимна, прекоси с равномерен ход залата за хранене, сграбчи ръката на Дана и грубо я издърпа към една от преносимите лампи.
Като по знак спасителният екип пристъпи крачка напред, но бе посрещнат от четири автоматични пистолета, непоклатимо насочени към гърдите им. Мъжете замръзнаха безпомощно на място, изпълнени с гняв и враждебност.
— Ако й направите нещо — прошепна Сандекър с глас, треперещ от ярост, — скъпо ще си платите.
— О, я стига, адмирале — каза Превлов. — Изнасилването е присъщо на болните. Само един кретен би се опитал да изнудва вас и екипажа ви с подобно жалко деяние. Американците все още издигат жените си на мраморен пиедестал. Всички вие сте готови да умрете в безсмислен опит да защитите нейното целомъдрие, а на мен тогава какво ми остава? Не, жестокостта и мъчението са груби методи в изящното изкуство на убеждението. Унижението… — Той млъкна, за да се наслади на думата. — Да, унижението, това е великолепен стимул, за да бъдат подтикнати вашите хора да се върнат към работата си и да задържат кораба на вода.
Превлов се обърна към Дана. Тя го гледаше със затрогващ и безпомощен израз.
— Хайде, госпожо Сийграм, бъдете така добра да си свалите дрехите… всичките.
— Що за евтини номера разигравате? — намеси се Сандекър.
— Това не са номера. Скромността на госпожа Сийграм ще бъде разкривана пласт след пласт, докато не наредите на господин Спенсър и хората му да ми съдействат.
— Не! — извика с умоляващ глас Гън. — Не го прави, Дана!
— Моля, без призиви — отегчено каза Превлов. — Ако се наложи, ще накарам някой от моите момчета да я съблекат.
Бавно, едва забележимо, очите на Дана се изпълниха с войнствен блясък. После, без ни най-малко колебание, тя съблече шубата, работния комбинезон и бельото си. След по-малко от минута изправи в ореола на светлината тялото си — гъвкаво, жизнено и чисто голо.
Сандекър се обърна с гръб, а след него, един по един, и останалите ожесточени мъже от спасителния отряд застанаха срещу мрака.
— Не, ще я гледате — студено заяви Превлов. — Галантният ви жест е трогателен, но напълно безсмислен. Обърнете се, господа, нашето малко представление тепърва започва…
— Струва ми се, че този недодялан, шовинистичен тъпизъм отива твърде далеч.
Гласът на Дана накара всички глави да се обърнат едновременно, сякаш бяха рязко дръпнати от конци на кукловод. Тя беше застанала с разкрачени крака, с ръце на хълбоците; гърдите й стърчаха напред, очите й светеха с подчертана подигравка. Дори с грозната превръзка на главата, тя изглеждаше великолепно.
— Входът е свободен, момчета, гледайте каквото си искате. Женското тяло не е голяма тайна. Всички сте го виждали и несъмнено сте го докосвали. Защо са тези свенливи погледи? — После в очите й се появиха лукави пламъчета, тя разтвори устни и започна да се смее. Беше избутала от сцената Превлов по най-убедителен начин.
Както я гледаше, той бавно сви устни.
— Забележително изпълнение, госпожо Сийграм, наистина забележително. Но трудно мога да приема за забавна една демонстрация на западния упадък.
— Покажете ми комунист, и аз веднага ще ви покажа среден пръст — презрително каза Дана. — Ако вие, лайнари такива, знаехте само как целият свят ви се присмива зад дрипавите ви гърбове всеки път, когато плещите вашите неуместни марксистки терминчета като западен упадък, империалистическо подстрекателство към война или буржоазно манипулиране, може би щяхте да се постреснете и да се покажете донякъде на ниво. То и без това такива като вас представляват най-големият сатанински фарс, разиграван пред човечеството, откакто сме слезли от дърветата. И ако имахте поне малко смелост, щяхте да си го признаете.
Лицето на Превлов побеля.
— Това вече е прекалено — отсече той. Беше на ръба да изпусне тъй добре тренираните си нерви и това го обезпокои.
Дана протегна дългото си и разкошно тяло и продължи:
— Какво има, Иван? Май прекалено си свикнал с яките, еднообразни рускини, нали? И не можеш да си представиш една освободена жена от Страната на независимостта и от Родината на смелите да се присмива на жалкия ти начин на действие ли?
— Това, което ми е трудно да приема, е твоята вулгарност. Нашите жени поне не се държат като долнопробни уличници.
— Майната ти. — Дана се усмихна мило.
Превлов беше нащрек. Той забеляза кратките погледи, които си размениха Джордино и Спенсър, забеляза как Стърджис сви юмруци и лекият знак с глава от страна на Дръмър. Стана му напълно ясно, че нехайното, но непоколебимо отдалечаване на Дана от американците и приближаването й към гърбовете на руската охрана не беше нито несъзнателно, нито необмислено. Представлението й бе почти свършило. Съветските моряци бяха извили вратове, за да зяпат, оръжията им висяха отпуснато в ръцете и точно тогава Превлов извика команда на руски.
