— Днес следобед той играе голф. Но това няма значение. Когато свършите, слезте с асансьора, ще се оправите сама, нали? — И преди още Дана да отговори, секретарят изчезна зад вратата.
Дана седна тежко на леглото и въздъхна. След сутрешния телефонен разговор тя изхвърча до вкъщи, взе си ароматизирана вана и специално подбра да облече младежка бяла рокля върху черно бельо. И цялата тази грижа се оказа напразна. Президентът не искаше секс, искаше от нея само да установи кога е направен тоя скапан макет на кораб.
Напълно сломена, тя отиде в банята и погледна лицето си в огледалото. Когато излезе оттам, видя, че вратата на спалнята е затворена и до камината, загорял от слънцето и подмладен в спортните си дрехи, стоеше президентът.
Дана отвори широко очи от изненада. За момент не знаеше какво да каже, после изтърси:
— Разбрах, че сте отишли да играете голф.
— Така е отбелязано в бележника за срещите ми.
— Тогава да ви кажа за макета на кораба…
— Това е двумачтовият кораб „Роаноук“ от Вирджиния — прекъсна я той, посочвайки с глава макета. — Гръбнакът му е бил построен през 1728 година, а през 1743 година се натъква на подводен риф край Нова Шотландия. Моделът е направен по памет от баща ми преди четирийсет години.
— Направихте си целия този труд само за да ме видите насаме? — смаяна попита Дана.
— Повече от ясно е, нали?
Тя го погледна право в очите. Той посрещна погледа й, без да мигне, и Дана се изчерви.
— Всъщност — продължи президентът — исках да си поговорим по-непринудено, само двамата, далеч от суматохата в кабинета ми.
Стаята се завъртя пред очите й.
— Искали сте… искали сте само да си поговорим?
В първия миг той я погледна изненадан, после се закикоти.
— Вие ме ласкаете, госпожо Сийграм. Изобщо не съм имал намерение да ви прелъстявам. Мисля, че славата ми на донжуан е доста преувеличена.
— Но на приема…
— Сега разбирам. — Той я хвана за ръка и я поведе към едно кресло. — Когато тогава ви пошепнах „Трябва да ви видя насаме“, вие сте го изтълкували като предложение на стар развратник. Простете ми, но съвсем нямах подобно нещо предвид.
Дана въздъхна.
— Аз пък се почудих какво толкова е видял мъж като вас, който може да има всяка от стотиците хиляди жени само да щракне с пръсти, в една скучна, омъжена, трийсет и една годишна морска археоложка.
— Не се подценявайте толкова — каза президентът сериозно. — Вие наистина сте много хубава.
Дана почувства, че отново се изчервява.
— От години никой не ме е ухажвал.
— Може би защото повечето почтени мъже не ухажват омъжените жени.
— Ще ми се да вярвам, че е така.
Той придърпа един стол и се настани срещу нея. Тя седеше чинно, с прибрани колене и ръце в скута. Въпросът му, който последва, я завари напълно неподготвена.
— Кажете ми, госпожо Сийграм, още ли го обичате?
Тя го погледна с недоумяващ израз в очите.
— Кого?
— Съпруга си, разбира се.
— Джийн ли?
— Да, Джийн — усмихна се той и додаде: — Освен ако нямате още някой таен съпруг.
— Защо ми задавате такъв въпрос?
— Джийн едва ли не се пори по шевовете.
Дана изглеждаше съвсем объркана.
— Той работи много, но не ми се вярва да е на ръба на душевен срив.
— Разбира се, че не, ако говорим в тесния медицински смисъл. — Лицето на президента имаше сериозен израз. — Той обаче е под огромно напрежение. И ако наред с работата си се натоварва и със съществени семейни проблеми, може и да рухне. Не мога да позволя да се случи подобно нещо, поне засега, докато не довърши строго секретния си проект, който е от жизнено значение за нацията ни.
— Точно този проклет таен проект е застанал помежду ни — троснато рече Дана.
— И той, и още някои проблеми… като отказът ви да родите.
Тя го погледна втрещена.
— Как е възможно да знаете това?
— Чрез изпитани методи. Няма значение как. По-важното е да бъдете плътно до Джийн в продължение на година и четири месеца и да му засвидетелствате цялата си нежност и любов, на която сте способна.
Дана неспокойно закърши ръце.
— Нима е толкова важно? — попита тя с отпаднал глас.
— Да, толкова е важно. Ще ми помогнете ли?
Тя кимна безмълвно.
— Добре. — Той я потупа по ръката. — Казано между нас, може и да съумеем да не изпускаме Джийн от очи.
— Ще се опитам, господин президент. Щом е толкова важно, ще се опитам. Друго нищо не мога да обещая.
— Имам пълно доверие във вас.
— Само че отказвам да родя — заяви тя категорично.
По лицето му се появи познатата усмивка, която фотографите най-често успяваха да уловят.
— Аз мога да наредя начало на война, мога да наредя на мъже да умират в бой, но дори и като президент на Съединените щати не мога да наредя на която и да е жена да забременее.
За първи път Дана се засмя. Стори й се толкова странно, че обсъжда интимни въпроси с човек, който притежава такава невероятна власт. Власт, която действаше възбуждащо, и изпълни Дана с чувство на разочарование, задето не бе повалена на леглото.
Президентът стана и взе ръката й.
