— Време е да вървя. След няколко минути имам среща с икономическите си съветници. — Той я поведе към вратата. Преди да я отвори, спря, притегли лицето й към своето и Дана почувства плътните му устни. След като я пусна, той я погледна в очите и рече:
— Вие сте много привлекателна жена, госпожо Сийграм. Никога не го забравяйте.
После я изпрати до асансьора.
Дана чакаше в залата за посрещачи, когато Сийграм слезе от самолета.
— Какво да обърна? — погледна я той въпросително. — Не си ме посрещала на летището от години.
— Неудържим прилив на обич — усмихна се тя.
Той освободи багажа си и двамата тръгнаха към паркинга. Дана го държеше здраво за ръката. Следобедът вече й се струваше далечен сън. Трябваше да си напомня, че друг мъж я намираше за съблазнителна и дори я беше целунал.
Тя хвана кормилото и подкара към магистралата. Последните коли от натовареното автомобилно движение се бяха изтеглили и пътят през околностите на Вирджиния беше вече спокоен.
— Познаваш ли Дърк Пит? — наруши мълчанието Сийграм.
— Да. Той е директор на отдела на адмирал Сандекър за специални проекти. Защо?
— Ще му насиня задника на това копеле — отвърна Сийграм.
Дана го погледна учудена.
— Ти пък какво общо имаш с него?
— Той провали важна част от проекта.
Дана стисна по-здраво кормилото.
— Ще ти бъде доста трудно да му насиниш задника — рече тя.
— Защо смяташ така?
— Той минава за легенда в средите на НЮМА. Списъкът на научните му постижения, откакто дойде в агенцията, отстъпва единствено на забележителното му военно досие.
— Така ли?
— Да. Той е любимецът на адмирал Сандекър.
— Не забравяй, че аз имам повече тежест пред президента, отколкото адмирал Сандекър.
— Повече отколкото сенатор Джордж Пит в Калифорния? — попита тя с равен глас.
Той се обърна да я погледне.
— Да не би да са роднини?
— Баща и син.
Останалите няколко километра Сийграм изпадна в мрачно мълчание.
Дана сложи ръка на коляното му. Когато спря на червен светофар, тя се наведе и го целуна.
— Това какво значи?
— Подкуп.
— И колко ще ми струва? — измърмори той.
— Имам страхотна идея — каза тя. — Да идем на новия филм с Брандо, после да си направим великолепно угощение с омари в гостилницата „Олд Поутмак“ и накрая да се приберем у дома, да загасим лампите и да…
— Закарай ме в службата — прекъсна я той. — Имам много работа.
— Моля те, Джийн, стига си се претоварвал — настоя Дана. — Утре ще имаш достатъчно време за работа.
— Не, сега!
Пропастта между тях беше непреодолима и от сега нататък нещата никога вече нямаше да бъдат същите.
Сийграм погледна първо към металното дипломатическо куфарче върху бюрото си, после към полковника и капитана, които стояха срещу него.
— Не е допусната грешка, нали?
Полковникът поклати глава.
— Всичко, е проучено и потвърдено от директора на архивите на Министерството на отбраната, господине.
— Това се казва бързо свършена работа. Благодаря ви.
Полковникът не понечи да си тръгва.
— Съжалявам, господине, но ще трябва да изчакам и да върна лично папките в Министерството на отбраната.
— По чие нареждане?
— На секретаря — отвърна полковникът. — Политиката на Министерството задължава всички материали, класифицирани като „Код пет, поверително“, да бъдат под наблюдение по всяко време.
— Разбирам — каза Сийграм. — Мога ли да прегледам папките насаме?
— Да, господине. Ние с помощника ми ще почакаме навън, но най-любезно ви моля да не допускате никой да влиза или излиза от кабинета ви, докато документите са у вас.
— Добре, господа — кимна Сийграм, — настанете се удобно. Секретарката ми ще бъде на разположение, ако желаете кафе или разхладителни напитки.
— Благодарим за вниманието, господин Сийграм.
— И още нещо — спря ги Сийграм и леко се усмихна. — Имам си собствена баня тук, така че не ме очаквайте скоро.
Сийграм остана неподвижен няколко секунди, след като вратата се затвори. Окончателното доказателство за петте години труд лежеше пред него. Наистина ли? Може би документите в куфарчето щяха да го насочат към друга загадка или, още по-лошо, към задънена улица. Той пъхна ключето в ключалката и отвори куфарчето. Вътре имаше четири папки и малък бележник. На етикетите на папките пишеше:
Кд5П 7665 1911 Доклад за научната и монетарната стойност на редкия елемент бизаний.
Кд5П 7687 1911 Кореспонденция между секретаря на Министерството на войната и Джошуа Хейс Брюстър относно възможността за добив на бизаний.
Кд5П 7720 1911 Меморандум от секретаря на МВ до президента във връзка със средствата за секретния военен план 371-990-Р85.
Кд5П 8039 1911 Доклад за приключило разследване на обстоятелствата около изчезването на Джошуа Хейс Брюстър.
