— Колорадците прекарали две седмици в канцеларията на френското дружество, като поръчвали продоволствие и правели последни приготовления за разкопките. Когато накрая всичко било в пълна готовност, те се качили на борда на френски военноморски плавателен съд в Хавър и поели по водите на Ламанша. Дванайсет дни били нужни на кораба да се промъкне предпазливо през плаващите ледени маси на Баренцово море, докато най-подир хвърлил котва край Нова земя. След като мъжете и съоръженията се озовали благополучно на брега, Брюстър превключил тайния армейски план на първа скорост и наредил на капитана на товарния кораб да се върне за рудата не по-рано от първата седмица на юни — почти след около седем месеца.
— Този план е предвиждал колорадците и бизаният да са изчезнали много преди кораба на „Сосиете де Мин“ да се е върнал.
— Точно така. Те преувеличили крайния срок с два месеца. На групата им били нужни пет месеца, за да откъртят ценния елемент от недрата на онзи леден ад. Положили изнурителен физически труд, за да сондират, да взривят и да прекопават масивния гранит, пронизвани от студ, стигащ до петдесет градуса под нулата. Дори и през дългите зимни месеци в континенталния вододел на Скалистите планини, колорадците не са били излагани на такива мразовити ветрове, каквито виели там през морето от безбрежната полярна ледена покривка в посока север; ветрове, които спирали да духат само колкото да донесат страхотен студ и да затрупат с нова вечна ледена покривка планината Бедная, преди да поемели отново към руския бряг малко отвъд хоризонта на юг. Това струвало страхотен данък на мъжете. Джейк Хобарт загинал от студа, след като се загубил в снежната виелица, а останалите били подложени на мъки от физическо изтощение и премръзване. По думите на самия Брюстър „това беше ледено чистилище, недостойно дори да си хабиш плюнката, за да плюеш на него“.
— Цяло чудо е, че всички не са загинали — отбеляза президентът.
— Помогнала им е добрата стара калена воля — рече Сийграм. — Накрая те надвили неблагоприятните условия. Изтръгнали най-редкият минерал в света от пустеещите земи и си свършили работата, без да бъдат разкрити. Това било класически пример за тайна операция и инженерно умение.
— Значи са избягали от острова с рудата, така ли?
— Да, господин президент — кимна Сийграм. — Брюстър и екипът му затрупали шлаката и коловозите на вагонетките и замаскирали входа на мината. После извозили бизания до брега и го натоварили на борда на малък тримачтов параход, изпратен от Министерството на войната под прикритието на полярна експедиция. Корабът бил командван от лейтенант Прат от Американските военноморски сили.
— Колко руда са взели?
— Според изчисленията на Сид Коплин около половин тон изключително богата руда.
— А след като се обработи…?
— Грубото предположение в най-добрия случай ще даде около петстотин унции.
— Предостатъчно, за да се завърши Сицилианският проект — каза президентът.
— Предостатъчно — потвърди Донър.
— А докарали ли са го в Щатите?
— Не, сър. Незнайно как французите са разкрили играта и търпеливо зачакали американците да свършат опасната мръсна работа, та тогава да излязат на сцената и да грабнат печалбата. На няколко мили от южното крайбрежие на Норвегия, преди още лейтенант Прат да е поел курс на изток към морския път за Ню Йорк, те били нападнати от загадъчен парен катер, на който нямало никакъв национален флаг.
— Никакъв опознавателен знак, никакъв международен скандал — подхвърли президентът. — Французите са се подсигурили във всяко отношение.
— Само че този път — усмихна се Сийграм, — парашутът им не се отворил, ако ми разрешите да използвам този каламбур. Както повечето европейци, те подценили добрата стара находчивост на янките — нашето Министерство на войната също се застраховало срещу всякакви непредвидени обстоятелства. Още преди французите да пуснат трети изстрел в американския кораб, екипажът на лейтенант Прат спуснал страничните повърхности на фалшива рубка и отвърнали на огъня със скрито 127-милиметрово оръдие.
— Тъй, тъй! — не се стърпя президентът. — Както би казал Теди Рузвелт: „Браво на нашите!“.
— Битката се водила почти до мръкнало — продължи Сийграм. — Накрая Прат се прицелил в парния котел на французина и катерът избухнал в пламъци. Но и американският кораб пострадал. Трюмовете му се пълнели с вода, а от екипажа на Прат един бил убит и четирима сериозно ранени. След като Брюстър и Прат обсъдили положението, двамата решили да се насочат към най-близкото приятелско пристанище, да свалят на суша ранените и да натоварят рудата на друг кораб за Щатите. Към призори те се добрали криво-ляво до вълнолома край Абърдийн в Шотландия.
— Защо просто не са натоварили рудата на американски военен кораб? Положително е щяло да бъде по-безопасно, отколкото да го качат на търговски плавателен съд.
