— Ние трябваше да бъдем под водите на Лабрадорско море. В последния момент обаче адмирал Сандекър промени курса и ни накара да кръжим над дълбоководните равнини под водите на Гранд Банкс1 край Нюфаундленд. Пълно безсмислие.
Гън се усмихна с усмивка на сфинкс. Известно време никой от тримата не проговори, но на Гън не му трябваше подсилено извънсензорно възприятие, за да отгатне въпросите, които се въртяха в главите на двамата мъже. Те — в това беше сигурен — си мислеха същото, което си мислеше и той. И те като него се бяха върнали три месеца назад във времето и на три хиляди и двеста километра разстояние до главната квартира на НЮМА във Вашингтон, където адмирал Джеймс Сандекър, главният директор на Агенцията, беше описал най-невероятната подводна операция на десетилетието.
— Дявол го взел! — прогърмя гласът на адмирал Сандекър.
— Бих дал целия си годишен доход, само да можех да дойда с вас, момчета.
Метафори, присмя се в себе си Джордино. След Сандекър Ебенизър Скрудж пилееше пари като пиян моряк. Джордино се отпусна върху дълбокото кожено канапе и се заслуша в изложението на адмирала, изпускайки лениво кръгчета дим от огромната пура, която бе задигнал от кутията върху грамадното писалище на Сандекър, когато вниманието на всички бе приковано върху картата на Атлантическия океан на стената.
— Ето къде е. — Сандекър за втори път потупа шумно с показалката картата. — Това е течението Лорелай. То тръгва от западния край на Африка, следва средноатлантическия хребет на север, после завива на изток между Бафинова земя и Гренландия и накрая се влива в Лабрадорско море.
Джордино се обади:
— Аз нямам научна степен по океанография, господин адмирал, но Лорелай май че се слива с Гълфстрийма.
— Не съвсем. Гълфстриймът е повърхностна вода. А водите на Лорелай са най-студените и най-тежките сред световните океани и достигат средно четири хиляди и двеста метра в дълбочина.
— Значи Лорелай минава под Гълфстрийма — каза тихо Спенсър. Той проговаряше за първи път от началото на инструктажа.
— Това като че ли е по-приемливо. — Сандекър замълча за миг, усмихна се широко и продължи: — По същество океанът е съставен от два пласта — повърхностен или горен, стоплян от слънцето и силно разпенван от ветровете, и студен, много плътен пласт, обхващащ средните, дълбоките и дънните води. И тези два пласта никога не се смесват.
— Звучи доста потискащо и страшно — отбеляза Мънк. — Самият факт, че някой терк с чувство за черен хумор е кръстил течението на рейнска нимфа, която подмамвала моряците към скалите, ме кара да гледам на това място като на последното, което бих искал да посетя.
По устните на орловото лице на Сандекър се прокрадна мрачна усмивка.
— Трябва да свикнете с името, господа, защото тъкмо дълбоко в недрата на Лорелай ние ще прекараме петдесет дни. По-точно, вие ще прекарате петдесет дни.
— И какво ще правим там? — предизвикателно попита Удсън.
— Експедицията „По течението Лорелай“ е точно такава, както звучи. Вие ще слезете с дълбоководна подводница на осемстотин километра северозападно от брега на Дакар и ще почнете подводно кръстосване на течението. Главната ви задача ще бъде да извършвате контролни приемания и да изпробвате подводницата и нейните съоръжения. Ако не се появят неизправности, които да наложат прекъсване на мисията, ще трябва да излезете на повърхността приблизително в центъра на Лабрадорско море около средата на септември.
Мъркър тихичко се изкашля.
— Нито една подводница не е престоявала толкова дълго на такава дълбочина.
— Искаш да се откажеш ли, Сам?
— А… не.
— Експедицията е доброволна. Никой не ви кара насила да тръгнете.
— Но защо ние, господин адмирал? — Бен Дръмър изправи мършавото си телосложение от пода, където бе проснал удобно крака. — Аз съм корабен инженер. Спенсър тук е машинен инженер. А Мъркър е специалист по системите. Не виждам къде ни е мястото в тая работа.
— Всеки от вас е професионалист в своята област. Удсън е също така и фотограф. „Сафо I“ ще бъде оборудвана и с много фотографска техника. Мънк е най-добрият специалист по съставните части на уредите в Агенцията. Вие ще бъдете под ръководството на Руди Гън, който по един или друг случай командваше всеки изследователски кораб на НЮМА.
— Тогава от мен няма нужда — каза Джордино.
Сандекър изгледа кръвнишки пурата, щръкнала от устата на Джордино, позна, че е от личната му марка и погледна мъжа в очите с унищожителен поглед, който не бе удостоен с никакво внимание.
— Като заместник-директор на проектантския отдел в Агенцията ти ще поемеш цялата отговорност за мисията. Освен това ще свършиш и добра работа, като управляващ плавателния съд.
Джордино се усмихна лукаво и погледна адмирала.
— Моята книжка за правоуправление ми дава право да пилотирам самолети, а не подводници.
Адмиралът почти незабележимо се стегна.
