В същия миг огромна вълна от мехури се разля по водната повърхност и ветрилообразната опашка на „Титаник“ изскочи в слънчевия следобед като огромен кит. Минаха секунди, в които сякаш нищо не бе в състояние да спре стремителния полет на лайнера от дълбините — кърмата му се вдигаше все по-високо към небето, докато най-сетне той излезе над водата до отделението на котлите, над което някога се е издигал комин номер 2. Гледката беше изумителна: напиращият отдолу вътрешен въздух изпращаше огромни струи пръски, които пронизваха предпазните вентили и забулваха на талази от облаци пара с цветовете на дъгата огромния кораб. За няколко мига той се задържа така, вкопчен в кристалносиньото небе, после, отначало бавно, започна да се накланя надолу, докато килът проряза водата с огромен плисък, който изпрати триметрова вълна към заобикалящата го флотилия. Той продължи да се килва надолу, сякаш нямаше никакво намерение да заеме хоризонтално положение. Хилядите зрители затаиха дъх, когато параходът в един момент започна да се накланя силно на дясната си страна — трийсет, четирийсет, четирийсет и пет градуса и се закова така в продължение на едва ли не цяла вечност; всички бяха вече почти сигурни, че той ще се прекатури върху надстройката си. И точно тогава, с мъчителна ленивост „Титаник“ бавно започна да се изправя. Полека-лека, педя по педя, корпусът му стигна наклон от дванайсет градуса… и остана в това положение.
Никой не издаваше звук. Всички просто стояха прекалено слисани, прекалено хипнотизирани от току-що видялото, за да са в състояние да правят друго, освен да дишат. Обветреното лице на Сандекър изглеждаше призрачно бледо дори на яркото слънце.
Пръв Пит намери гласа си.
— Той се изправи — успя едва чуто да промълви той.
— Изправи се — потвърди тихо Гън.
После магията се развали от ритмичното боботене на витлата на вертолета на „Каприкорн“, когато той се издигна нагоре и зави под ъгъл над осеяния с останки бак на възкресения лайнер. Пилотът задържа летателния апарат в хоризонтално положение на няколко метра над палубата и почти веднага след това две мънички точки се спуснаха от страничната врата.
Джордино се изкатери по стълбата за достъп до подводницата и се озова пред капака на люка на „Дийп Фадъм“. Слава богу за малките чудеса — корпусът й беше все още здрав. Той внимателно се придвижи по заоблената и хлъзгава палуба и опита да завърти ръчното колело. Ръчките му бяха ледени, но той ги хвана здраво и силно напъна да ги завърти. Колелото не поддаде.
— Стига си се туткал, ами отвори това проклето нещо — прогърмя гласът на доктор Бейли зад гърба му. — Всяка секунда ни е скъпа.
Джордино пое дълбоко въздух и се напъна с цялата сила на здравото си като на бик тяло да завърти колелото. То помръдна със сантиметър. Мъжът отново опита и този път успя да го завърти наполовина, после колелото започна да се върти лесно, след като въздухът вътре в подводницата изсъска навън и налягането върху уплътнението се освободи. Когато в края на нарезите си ръчното колело се разхлаби, Джордино повдигна капака на люка и надникна в мрака под него. Застояла, гранясала миризма се надигна и се заби в ноздрите му. Сърцето му се сви, когато, след като очите му привикнаха с тъмнината, той видя, че водата се плиска само на четирийсет и пет сантиметра под горната преграда.
Доктор Бейли го избута, провря огромното си тяло през люка и слезе по вътрешната стълба. Ледената вода защипа кожата му. Той се изтласка от стъпалата и заплува кучешката към предната част на подводницата. В следващия миг ръката му напипа нещо меко в слабата светлина. Беше крак. Той продължи да опипва от коляното нагоре и стигна до торса. Ръката му излезе от повърхността на водата, стигаща до раменете му, и докосна лице.
Бейли се придвижи по-близо и почти заби нос в лицето в тъмнината. Опита се да провери пулса, но пръстите му бяха вкочанясали от студената вода и той не успя да улови признак нито на живот, нито на смърт. Но изведнъж очите на лицето трепнаха и се отвориха, устните се размърдаха и се чу шепнещ глас:
— Разкарай се… нали ти казах… днес почивам…
— Мостик? — изстърга през високоговорителя гласът на Кърли.
— Тук мостикът — отвърна Гън.
— Готови за връзка с вертолета.
— Продължавайте.
Настъпи пауза и след малко дрезгав непознат глас огласи мостика.
— „Каприкорн“, тук лейтенант Стърджис.
— Тук командир Гън, лейтенанте. Чувам ви високо и ясно. Край.
— Доктор Бейли влезе в „Дийп Фадъм“. Моля, бъдете в готовност.
