Да спасиш свидетел полностью

— Харви, ти прехвърли на тия негодници толкова пътни строежи, че могат да затрупат с долари всеки мъж, жена и дете в своите щати. Напомни им го. Те не дават пет пари за тоя законопроект. Сигурно не са го и чели.

Милстед изведнъж стана самоуверен.

— Така или иначе, ще те уредим. Не е кой знае каква работа при бюджет от хиляда и седемстотин милиарда.

— Правя го заради моя клиент. Много хора разчитат на тази помощ, Харви. И повечето от тях още не са проходили.

— Слушам те.

— Би трябвало някой път да отскочиш дотам, за да видиш как стоят нещата. Страната наистина е много красива, само че земята й не става за нищо. Бог може да е благословил Америка, но е забравил остатъка от света. И все пак хората се борят. Добре е да си спомниш за тях, когато имаш чувството, че ти е зле.

Милстед се изкашля.

— Графикът ми е много претоварен, Дани. Знаеш, че няма да се боря за преизбиране. Още две години, и се махам оттук.

Добре, мина времето за любезности и хуманни молби, помисли си Бюканън. Сега да си поиграем на предатели.

Той се приведе напред и небрежно избута куфарчето си настрани. Едно завъртане на дръжката включи тайното записващо устройство. Това е за теб, Торнхил, самодоволно копеле.

Бюканън се изкашля.

— Е, мисля, че никога не е прекалено рано да се предвидят заместници. Трябват ми хора от Чуждестранната помощ, които да включа в частната си пенсионна програма. Мога да им обещая същото, което ще платя и на теб. Няма да съжаляват. Искам само да подкрепят моята линия. Стигнал съм до момента, когато не бива да губя нито една точка. Те ще трябва да се борят за мен. Само така мога да им гарантирам възнаграждението накрая. Като теб. Ти винаги си се борил за мен, Харви. За близо десет години нито веднъж не се провали. Постигаше резултат със зъби и нокти.

Милстед се озърна към вратата, сетне заговори съвсем тихо, сякаш така думите му щяха да се пречистят.

— Имам няколко души, с които си струва да поговориш. — Отново изглеждаше смутен и нервен. — Да поемат част от моите задължения. Естествено, не съм разговарял с тях, но много бих се учудил, ако не приемат някакво споразумение.

— Радвам се да го чуя.

— И си прав, че планираш отрано. Двете години ще отлетят неусетно.

— По дяволите, след две години може и да не съм тук, Харви.

Сенаторът се усмихна сърдечно.

— Не вярвах някога да се оттеглиш. — Той помълча. — Но мисля, че вече има кой да те наследи. Как е Фейт? Жизнена както винаги, предполагам.

— Фейт си е Фейт. Знаеш я.

— Голям късмет имаш с такава помощничка.

— Да, много голям — отвърна Бюканън и леко се навъси.

— Предай й много поздрави, като я видиш. Нека да навести някой път стария Харви. — Милстед намигна. — По-остър ум и по-страхотни крака няма в целия град.

Бюканън не каза нищо.

Сенаторът се облегна назад.

— Половината си живот служа на обществото. Заплатата е мизерна — направо смешна за човек с моите способности. Знаеш какво бих могъл да печеля навън. Така е, когато служиш на страната си.

— Знам, Харви. Самата истина.

Парите от подкупи ти се полагат. Заслужил си ги.

— Но не съжалявам. За нищо не съжалявам.

— Няма и за какво.

Милстед се усмихна уморено.

— През годините хвърлих толкова долари, за да изграждам тази страна, да я подготвям за бъдещето, за следващото поколение. И за по-следващото.

Сега вече парите се оказваха негови. Той беше спасителят на страната.

— Хората не оценяват това — каза Бюканън. — Медиите гледат само да се докопат до някоя гадост.

— Май просто искам на стари години да си наваксам.

И все пак след толкова много време се е съхранила капка скромност, капка чувство за вина.

— Заслужаваш го. Ти служи добре на родината си. Възнаграждението те чака тепърва. Точно както се уговорихме. Ти и Луиз ще имате каквото си пожелаете. Ще живеете като кралски особи. Дълго се труди, а сега дойде време да пожънеш плодовете. Така е в Америка.

— Чувствам се изтощен, Дани. Уморен съм до смърт. Между нас казано, не знам дали бих издържал още две минути, камо ли две години. Този град ми изсмука живеца.

— Ти си истински държавник. Всички те смятаме за герой.

Бюканън въздъхна дълбоко и се зачуди дали агентите на Торнхил в камионетката отвън се хилят, слушайки този нелеп разговор. Сега му се искаше само да излезе оттук час по-скоро. Той погледна стария си приятел. Лицето на сенатора бе леко замаяно — несъмнено мислеше в какъв великолепен живот ще се втурне заедно с трийсет и пет годишната си съпруга, на която бе изневерявал безброй пъти, но тя в крайна сметка му прощаваше. И си мълчеше. Според Бюканън психологията на сенаторските съпруги би трябвало да се изучава във всички колежи.

Всъщност Бюканън имаше слабост към кореняците. Те наистина имаха големи заслуги и бяха по своему едни от най-почтените хора в този град. Ала същевременно не представляваше проблем да бъдат подкупени.