Нямаше смисъл да го упреква, още преди година, когато започваше случая „Тартало“, бе забелязала колко силно го разстрои появата на онези детски кости. Фактът, че откри трупа на малката Еспарса, напъхан в раница, не помогна на Ириарте да подобри представата си за света, а кафкианският характер, който бяха придобили смъртта на Елена Очоа, тази на Еспарса и на Берасатеги, още повече помрачаваше настроението му и го притесняваше. Но от инцидента с претърсването в дома на Фина Идалго той почти не обелваше дума.
— Саласар, когато преди година се срещнахме покрай случая „Басахаун“, веднага разбрах, че пред мен стои голям следовател. През това време успях да стигна до такива нива в разследванията, каквито не бях и сънувал, а присъствието ви тук, в нашето полицейско управление, е лукс, който всички високо оценяваме от професионална гледна точка. — Той облиза устните си, а изражението му издаваше колко му е трудно да изрече тези думи. — Вие не сте лесен човек, никой не казва, че трябва да сте такава, всеки е такъв, какъвто е, и съм убеден, че сложният ви характер е от съществено значение за дедуктивните ви способности. Освен това не смятам, че блестящите умения могат да се проявяват другояче. Работата ни е трудна и често възникват различни мнения, това се отнася до всички, както и за мен самия. През последната година неведнъж съм изпитвал сериозни съмнения относно целта на вашите действия, но знаете, че винаги съм ви подкрепял, а понякога съм премълчавал личното си становище.
Амая кимна и си спомни как Ириарте стоеше до нея под дъжда, докато тя заравяше в черната бастанска пръст костите на своите предшественици в семейната
— Обаче… — започна тя.
Той кимна, за да потвърди, че има едно „обаче“.
— Не може да подлагате на съмнение лоялността на целия екип, не може да изправяте на позорния стълб всички тези полицаи. Приемам, че е повече от подозрително това, че Фина Идалго унищожи архива, който искахме да прегледаме, малко са аргументите в полза на случайността. Разбирам разочарованието и подозренията, но не може да обвинявате без доказателства всички членове на екипа. Като началник на управлението аз предприех вътрешно разследване, за да се разбере дали информацията е изтекла от тук. Но има едно нещо, което сте длъжна да разберете: аз живея в Бастан цял живот, а в това управление съм вече много години и ако информацията не е поверителна, хората я споделят. Коментарът може да бъде направен без зъл умисъл, може някой да е споменал нещо пред свой близък или на обществено място… Отговарям за лоялността на тези полицаи; никой не се е обаждал на Фина Идалго и мисля, че беше грешка да ги карате да ви предоставят личните си телефони.
Амая го гледаше много сериозно, съзнавайки колко много му струва да ѝ каже всичко това; докато го слушаше, настроението ѝ рязко се смени и първоначалният гняв премина в безусловно разкаяние. Да докара Ириарте до такова безизходно положение, че да търси подходящите думи, за да ѝ каже, че е сгрешила, и да я поглежда за не повече от три секунди една след друга, да говори тихо и бавно, за да изчисти посланието от всякакъв вид враждебност…
— Прав сте — призна откровено. — Поддадох се на отчаянието след фиаското на обиска, а откровено казано, и на мен ми е трудно да повярвам, че някой от тези мъже е способен да осуети разследването заради лична неприязън. Всъщност няма значение дали е станало случайно, акушерката Идалго унищожи доказателства, защото някой я е предупредил, че ще се появим, и това навреди на разследването. Само дано успеете, както сам се изразявате, да изясните отговорностите. Това тук е полицейско управление, а не училищен двор и всички трябва да знаят какви задължения изисква униформата. — После добави малко по-меко: — Благодаря ви за лоялността и откровеността, имате ги и от моя страна. Признавам ръководната ви роля в това полицейско управление и ви моля за извинение. Без намерението да ви подценявам, превиших правата си, само дано всички разберат колко сериозно е случилото се.
— Ясно ни е на всички, уверявам ви.
Амая стана и тръгна към вратата.
— Госпожо инспектор, още нещо. Дойде поканата за участие в семинарите на ФБР и разрешението от Памплона. Документите са върху бюрото ви. Само се подпишете и ще им дадем ход.
Тя кимна и излезе от кабинета.
Инспектор Монтес се отпусна на стола, усмихнат.
— Оказа се лесно. В Търговския регистър има няколко фирми на името на Марсел Тремон, повечето свързани с вятърната енергия, двигатели за мелници и неща от този род, с голямо присъствие в Навара, Арагон и Ла Риоха. Срещу всяко вписване в регистъра фигурират като представители адвокатите Лехарета и Андия. Така че връзката е установена без никакво съмнение.
