— Монтес и Сабалса, важно е да проверим дали Марсел Тремон или някоя от фирмите му не е свързана, както другите семейства, с адвокатите Лехарета и Андия. Ще изискаме докладите за аутопсията от болницата, където са починали децата. Ако там ги нямат — от съответната патоанатомия. Да видим дали наистина не е направена. Моля да не забравяте, че става дума за чужда страна и че нямаме никаква заповед. Ириарте, искам утре да ме придружите с Ечайде до Еноа; ще отидем там като обикновени туристи, за да се поогледаме и да чуем какво ще ни кажат хората. Засега ще се ограничим с проверката на показанията ѝ, дума по дума, без да замесваме трети лица.
Амая смяташе, че това е най-красивото село в Южна Франция. Еноа — първото френско селище след границата при Данцаринеа, район Аквитания, във френската територия на баските Лабюр, е възникнало през ХІІІ век на граничната ос на Пътя на свети Яков и Бастан и също като Елисондо по всяка вероятност е било замислено като крайпътна спирка за среща и отмора на многобройните поклонници, тръгнали по свещения маршрут. Оставиха колата срещу стената за фронтон[18] и тръгнаха по широката улица, възхищавайки се на местната архитектура: къщите много приличаха на тези от „Чокото“ в Елисондо, с тази разлика, че обичайните за Бастан кафяви греди тук бяха боядисани в яркозелено, червено, синьо или жълто; загледаха се и в гербовете и каменните табели, върху които видяха издълбани пофренчени гротескно баски имена. Къщата на семейство Тремон се намираше в края на улицата, където тя завиваше плавно към една по-наклонена зона с не по-малко красиви постройки. Минаха покрай нея, надничайки с интерес към двора, който се виждаше през отворената порта и чиято калдъръмена настилка очертаваше идеален кръг на мястото, предназначено някога за каруци и карети.
Но ако нещо отличаваше Еноа, ако нещо характеризираше селището категорично и безусловно, това според Амая бе гробището около църквата. Хуан Перес де Бастан, владетел на Хаурегиасар и Еноа, кръстил църквата си „Успение Богородично“, но през вековете храмът претърпял толкова ремонти и видоизменения, че стилът му беше трудноопределим. Освен с църквата си, Еноа се отличаваше и с традиционния фронтон и широката улица с високи красиви домове, боядисани в ярки цветове, съхранили напълно духа на отминали епохи. Погребенията около църквата започнали приблизително през ХVІ век заради нарастването на постоянното население и на броя на мъртъвците сред минаващите оттук поклонници. Гробището било замислено във формата на галерии, в които всяка къща имала своя надгробна плоча до тази на съседа си, но толкова плътно долепени една до друга, че достъпът до някои от тях беше почти невъзможен, без да се стъпи върху други. Безбройните дискообразни стели бяха украсени с геометрични фигури, баски кръстове и най-вече слънца и различни символи, представящи занятието на покойниците; най-грижливо изработените разказваха цялото им житие-битие, от първия до последния им ден. Гробището на Еноа заобикаляше изцяло църквата „Успение Богородично“, кацнала върху малкото възвишение по средата на селото, така че гробниците и разпятията се виждаха от всяка точка на улицата, от магазините и кафенетата, поради което не се бе наложило да го ограждат с обичайния за подобни места зид, бележещ границата между живи и мъртви, и по тази причина тук двата свята се смесваха по един доста необичаен за чужденеца приветлив и ежедневен начин.
В църквата беше тъмно, студено и тихо. Видяха вътре само двама души, мъж и жена, седнали на първия ред. Трябваше да направят пълна обиколка на гробището, докато открият пантеона на семейство Тремон. Както Йоланда Беруета им бе споменала, той беше буквално зарит с цветя, повечето бели, както традицията повелява при невръстни покойници. Докато се приближаваха към старинната плоча от тъмен камък, Амая долови неудобството на Ириарте да стъпва по съседните гробове — според поверието това беше проява на неуважение.
— Не се притеснявайте. Тук явно е нещо обичайно, до някои гробници не може да се стигне по друг начин.
Младши инспектор Ечайде вдигна няколко букета, за да прочете надписите, и установи, че имената на децата липсват.
Върна цветята на мястото им, отдалечи се на няколко крачки и за ужас на Ириарте, се зачете в написаното върху съседна гробница.
— Шефке, оттук се вижда, че плочата е наклонена и леко отместена.
Ечайде отново дойде при тях и прокара пръсти по ръба между каменната рамка на гроба и плочата.
— Това е само зрителен ефект. Изглежда, някой се е опитал да отвори насила гроба, повдигайки с лост плочата, при което остарелият пясъчник се е отчупил като мокра бисквита там, където е бил натиснат.
Амая плъзна пръсти по мястото, което ѝ сочеше Йонан, и усети дълбоката вдлъбната следа от захапката на лоста върху камъка.
