Но една сутрин, когато мъжът излязъл, а Джанело Скринярио — така се казвал младежът — се промъкнал в дома му и останал сам с Перонела, съпругът, който обикновено не се прибирал цял ден, след известно време се върнал; но вратата била залостена, затова почукал и си рекъл: „Слава тебе, господи, во веки веков и амин, задето, макар и да си ме създал бедняк, все пак благоволи да ме утешиш с добра и честна млада жена! Виждаш ли, щом съм излязъл, тя е залостила вратата, та да не може никой да влезе и да й досажда.“ В това време Перонела познала по чукането, че мъжът й се е завърнал и се завайкала: „Олеле, Джанело! Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал, Бог да го убие! Не знам какво значи тая работа, защото никога досега не се е прибирал по това време; може да те е видял, като си влизал. Станалото, станало, я по-добре влез ей там, в оная бъчва, а пък аз ще отида да му отворя; ще видим защо се прибира толкова рано.“
Джанело се пъхнал в бъчвата, а Перонела се запътила към вратата, отворила на мъжа си и му се сопнала още от прага: „Каква е тая работа? Защо тая заран се връщаш толкова рано? Виждам аз, днес май не ти се работи, затова се прибираш с всичките си сечива. Я ми кажи, с какво ще живеем, ако я караме така? Откъде ще вземем хляб? Какво, да не мислиш, че ще ти позволя да ми заложиш фустата и другите мои дрипи? А аз, горката, преда денем и нощем и се съсипвам от работа, за да изкарам за зехтин, та да има с какво поне лампата си да палим! Ах, мъжо, мъжо! Всички съседки ми се чудят и ми се подиграват, задето върша толкова много работа, а ти си скръстил ръце и ми се връщаш в къщи, вместо да отидеш да работиш!“ Като казала това, тя заплакала и занареждала: „Ах, горката аз, как можах да се родя с такъв късмет! Какво свястно момче ме искаше, а аз му отказах, за да дойда при тоя, дето хич и не помисля каква жена си е довел в къщи! Другите жени се забавляват с разпи любовници — коя с по двама, коя с по трима, и си карат удоволствието, пък пред мъжете си с устата си птички ловят, с езика си — звезди снемат. А аз, клетата, нали съм добра и не се занимавам с такива работи, само се блъскам и добро не виждам! Не знам защо и аз не си хвана любовник, както правят другите. Абе, мъжо, разбери най-сетне, че ако река да направя нещо лошо, лесно ще намеря с кого; знаеш ли колцина контета се влюбват в мен и ме ухажват, и са пращали хора да ми предлагат пари, а ако искам — и дрехи, и скъпоценности; по аз не се хващам на тая въдица, защото и майка ми не е била такава жена; а ти си седнал да ми се прибираш в къщи тъкмо по времето, когато трябва да си на работа!“
Мъжът й казал: „Хайде, жено, за бога, не се сърди! Познавам те много добре, а тая сутрин можах отново да се убедя в това донейде. Вярно е, че днес отидох на работа, само че нито ти, нито аз сме знаели, че било празникът на свети Галеон и че няма да се работи, та затова се прибрах по никое време. Ама аз се погрижих за нас и така наредих работата, че ще имаме хляб за повече от месец: продадох бъчвата на тоя човек, дето е с мен; нали и без това тя не ни върши никаква работа, само дето ни заема място; тоя човек ми дава за нея цели пет флорина.“ Перонела възкликнала: „Кажи ми, как да не се оплаквам от тебе? Уж си мъж, уж навсякъде се вреш, та би трябвало поне от това да разбираш, а си продал бъчвата за пет флорина; аз, дето съм жена и дето се вика, носът си от къщи не съм показала, успях да продам бъчвата за седем флорина на един почтен човек, който влезе в нея да й провери здравината тъкмо когато ти се прибираше.“
Щом чул това, съпругът й останал предоволен, обърнал се към оногова, когото бил довел със себе си, и му казал: „Почтени човече, ти чу много добре, че жена ми е продала бъчвата за седем флорина, а ти ми даваш пет. Затова върви си с бога.“ Почтеният човек отвърнал: „Всичко хубаво“ и си отишъл.
