Перонела рекла на съпруга си: „А сега и без това си тук, ела ти да се оправяш.“ Джанело, който стоял все нащрек, за да разбере дали не го заплашва нещо, та да се погрижи овреме за себе си, щом чул какво казала Перонела, изскочил от бъчвата, престорил се, че не забелязва съпруга и викнал: „Къде си, добра стопанко?“ Вместо нея се обадил съпругът й: „Тук съм, какво ти трябва?“ Джанело се зачудил: „А ти кой си? Аз търся жената, с която се спазарих за тая бъчва.“ Съпругът рекъл: „Кажи какво има, аз съм нейният мъж.“ Тогава Джанело пояснил: „Бъчвата изглежда доста здрава, но сигурно е имало много винена кал, защото отвътре цялата е налепена с нещо сухо, което човек и с нокът не може да помръдне; затова няма да я взема, докато не я остържете.“ Перонела се обадила: „Ех, за това няма да развалим пазарлъка, мъжът ми ще я изчисти.“ А съпругът й казал: „Разбира се.“ После оставил сечивата си, съблякъл се по риза, казал да запалят свещ и да му подадат стъргалото, влязъл в бъчвата и почнал да я остъргва. А Перонела се престорила, че иска да го гледа какво ще направи, навела се, пъхнала си главата през отвора, който не бил много голям, пъхнала и ръката и едното си рамо и почнала да го напътствува: „Остържи тук, изчисти там, я виж, ей на оная страна“ или казвала: „Я виж, тук не е добре изчистено.“ Докато тя стояла така и напътствувала мъжа си, Джанело, който не успял да задоволи своето желание поради завръщането на съпруга, разбрал, че няма да стане както той искал, и решил да се задоволи според възможностите; затова се доближил до Перонела, която закривала отвора на бъчвата, и удовлетворил младежкия си порив, подобно на буйните коне и разгонените кобили на партяните74 из ширните поля; това съвпаднало с почистването на бъчвата; после Джанело се отдръпнал, Перонела измъкнала главата си от бъчвата, а мъжът й излязъл. Перонела казала на Джанело: „Почтени човече, я вземи сега свещта и огледай дали ще ти хареса как е изчистена.“ Джанело погледнал, казал, че всичко е в ред и че е доволен, дал на мъжа й седем флорина и наредил да отнесат бъчвата у дома му.
Брат Риналдо спи със своята кумица; съпругът й ги заварва в нейната стая, но тя го излъгва, че Риналдо е дошъл да направи заклинание над глистите на своя кръщелник.
Говорейки за партянските кобили, Филострато не успял да се изрази по-меко, затова досетливите дами се разсмели, показвайки явно, че се смеят за съвсем друго. Когато кралят разбрал, че новелата е дошла до своя край, заповядал на Елиса да продължи; тя се подчинила с готовност и започнала така:
— Заклинанието на привидението, за което стана дума в новелата на Емилия, ме накара да си припомня случая с едно друго заклинание; той не е така забавен, както първият, но аз все пак ще ви ги разкажа, понеже не ми идва на ум нищо друго, което да отговаря на избраната от вас тема.
Трябва да знаете, че едно време в Сиена живял приятен младеж от благородно семейство, на име Риналдо; той обичал безумно някаква своя съседка, която била много красива жена и била омъжена за голям богаташ; надявайки се, че ако му падне случай да си поприказва с нея, ще успее да получи каквото желае, Риналдо (понеже не можал да измисли друго) решил да стане кръстник на детето й, тъй като тя била бременна; той успял да стане близък с мъжа й, намерил подходящ случай да му изкаже своето желание и работата се наредила. Така Риналдо станал кум на мадона Анеза и това му давало по-големи възможности да се вижда и говори с нея; един ден той се осмелил да й намекне за своите намерения, за които тя отдавна се била досетила по погледите, дето й хвърлял, но казаното от него не му донесло никаква полза, въпреки че дамата го изслушала не без удоволствие. Малко след тая случка Риналдо (неизвестно по каква причина) взел, че се подстригал за монах; какво спечелил от тая работа, не се знае, но си останал монах. Вярно е, че след като облякъл расото, за известно време той се отказал и от любовта, що изпитвал към своята кумица, и от някои други свои светски суети; но с течение на времето отново се върнал към тях, без да захвърли расото, и започнал да намира удоволствие в това да се облича в скъпи платове, да бъде наконтен и излъскан, да съчинява канцони, сонети и балади, да пее и да върши безброй други подобни неща.
