Но защо ли съм седнала да говоря всички тия работи за нашия брат Риналдо? Та кой ли от братята не прави като него? Ах, тия хора са истински позор за нашия покварен свят! Как не ги е срам да се тъпчат и угояват, лицата им пращят от здраве, обличат се в най-скъпи платове, стремят се във всичко да бъдат най-изтънчени; и не пристъпват смирено, като гълъби, а се перчат като петли с настръхнали гребени и пъчат гърди. Да не говорим за това, че килиите им са отрупани с разни мазила и помади, с кутийки, пълни със сладкиши и лакомства, с шишенца и стъкленици с благовонни води и масла, със стомни и шишета, налети с малвазия75, с гръцки и други скъпи вина, та надзърне ли при тях, на човек му се струва, че е попаднал не в монашеска килия, а сред сергиите на разни дрогеристи и продавачи на благовония. Още по-лошо е, че не се срамуват, ако другите разберат, че те имат и подагра; братята си въобразяват, че хората не знаят и не разбират, че великите пости, обикновената и употребявана в умерени количества храна и трезвият живот правят хората слаби и стройни и изобщо по-здрави; или ако все пак се разболеят от нещо, няма да е от подагра, против която обикновено се препоръчва и целомъдрие, и всичко останало, което подобава на скромния живот на един монах. Не стига това, ами мислят другите за глупави, сякаш хората не знаят, че при трезв и умерен живот, още повече при дълги бдения и молитви и самобичуване човек трябва да бъде слаб и да има страдалчески вид; хората знаят, че ни свети Доминик, ни свети Франциск не са имали по четири раса на глава, че са се обличали не в цветни и други най-фини платове, ами са носели раса от най-груба вълна, и то в естествен цвят, за да се запазят от студа, а не да се перчат. Но нека Господ Бог се грижи за тия работи и заедно с това помисли и за душите на простите хорица, дето ги хрантутят!
И така, брат Риналдо заживял отново с предишните си желания и започнал да посещава по-често своята кумица, проявявайки все по-голяма смелост и настойчивост, за да получи каквото искал от нея И понеже брат Риналдо продължавал да я ухажва, а и тя почнала да си внушава, че той е станал по-голям хубавец от преди, един ден, когато монахът се навъртал и й досаждал повече от друг път, добрата жена постъпила така, както постъпват всички, когато решат да дадат каквото им искат, и го запитала: „Как е възможно, брате Риналдо, та нима и монасите се занимават с тия неща?“ Брат Риналдо отвърнал: „Мадона, щом смъкна расото от гърба си — а аз го свалям много лесно, — ще видите, че и аз съм мъж като другите, а не монах.“ Дамата се засмяла и възкликнала: „Та вие сте мой кум, как може такова нещо? Няма да е хубаво, пък и често съм слушала да казват, че било голям грях; ако не беше така, тях да направя каквото искате от мен.“ Тогава брат Риналдо казал: „Вие сте много глупава, ако ми отказвате по тая причина. Аз не казвам, че няма да е грях, по покае ли се човек, Господ му прощава и по-големи прегрешения от това. Но я ми кажете, кой е по-близък на вашия син: аз ли, неговият кръстник, или вашият мъж, който го е създал?“ Дамата отвърнала: „Разбира се, че мъжът ми.“ Монахът одобрил: „Вярно е, но нима съпругът ви не спи с вас?“ Дамата отговорила: „Разбира се.“ Монахът продължил: „Щом е така, аз, който съм по-малко близък с вас, отколкото вашият съпруг, мога да спя с вас, както прави мъжът ви.“ Тъй като дамата не познавала логиката, а освен това не й трябвало кой знае колко, за да се съгласи, повярвала (или се престорила, че вярва) на думите на монаха и отвърнала: „Кой би могъл да възрази на мъдрите ви слова?“ След това, въпреки че й бил кум, тя решила да задоволи неговите желания, и то не веднъж, ами използувайки кумството като прикритие, да не възбудят подозрения, те се срещали и продължили да се срещат още Много пъти.
Един ден брат Риналдо отишъл при дамата и като разбрал, че освен нея и слугинята й в къщи няма друг, казал на своя другар да заведе слугинята (много красиво и мило момиче) на тавана и да я научи на „Отче наш“, а той и дамата, която държала синчето си в ръце, отишли в нейната стая, затворили вратата, легнали на дивана, който се намирал там, и почнали да се забавляват. Не щеш ли, след известно време съпругът й се прибрал, без някой да го усети, влязъл, дошъл до стаята на жена си, почукал на вратата и я извикал. Като чула гласа му, мадона Анеза изтръпнала: „Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал и ще разбере причината за нашата близост.“ Брат Риналдо се бил съблякъл, сиреч бил без расо, само по подрасник, и рекъл: „Права сте, ако бях облечен, все нещо щяхме да измислим; но ако му отворите и той ме завари в такъв вид, нищо няма да ни помогне.“
