Ала на дамата изведнъж й хрумнала някаква мисъл и тя му казала: „Облечете се и щом се облечете, вземете в ръце кръщелника си и слушайте внимателно какво ще кажа, за да не би вашите слова да се различават от моите; другото оставете на мен.“ Почтеният човек продължавал да чука на вратата, а жена му викнала: „Идвам!“ После станала, засмяла се, отворила вратата и го посрещнала с думите: „Мъжленце мое, знаеш ли кой е тук? Кумът ни, брат Риналдо. Господ ни го изпрати, защото, ако не беше дошъл, сигурно щяхме да изгубим детето си.“ Като чул тия думи, простодушният добряк едва не припаднал и възкликнал: „Какво? Какво?“ Жена му продължила: „Мъжо, детето изведнъж изпадна в несвяст и аз си рекох, че е свършило, и не знаех какво да правя и какво да казвам, добре, че дойде брат Риналдо; той го взе в ръце и каза: «Кумице, това дете има глисти, те са дошли до сърцето му и лесно могат да станат причина за смъртта му; но не се страхувайте, аз ще произнеса над тях едно заклинание и всичките ще ги уморя: ще видите, че още преди да си тръгна, детето ви ще бъде по-здраво и от преди». И тъй като ти много ни трябваше, за да прочетеш някоя и друга молитва, а слугинята не знаеше къде си отишъл, брат Риналдо нареди на своя другар да прочете тия молитви на най-високото място в нашия дом, пък аз и той влязохме тук. Но на това заклинание не бива да присъствува никой друг освен майката на детето, затова се затворихме в стаята, та да не би някой да ни попречи; брат Риналдо още държи детето в ръце и доколкото разбрах, очаква само другарят му да каже молитвите и всичко ще бъде в ред, защото синчето ни вече дойде на себе си.“ Простодушният човек повярвал на думите й; той много обичал детето и вестта за станалото така го объркала, че не могъл да се досети за измяната на жена си, въздъхнал дълбоко и казал: „Искам да го видя.“ Жена му го възпряла: „Недей, че може да развалиш работата! Почакай малко! Ще отида да проверя дали е готово и ще те повикам.“
През това време, докато слушал техния разговор, брат Риналдо имал достатъчно време да се облече, взел детето в ръце, подредил всичко и подвикнал: „Кумице, като че ли чувам гласа на кума?“ Добрият човек отвърнал: „Да, месер, аз съм.“ Брат Риналдо казал: „Елате, елате.“ Простодушният човек влязъл и брат Риналдо започнал така: „Ето го вашето момче; Бог му помогна да оздравее, но по едно време си помислих, че довечера няма да го заварите живо; затова, за прослава на Бога и от благодарност, задето ви оказа тая милост, наредете да поставят една восъчна фигура, висока колкото детето, пред статуята на месер свети Амброзии, който се застъпи за вас пред бога.“
А детето, като видяло баща си, се затичало към него и започнало да го гали, както правят малките деца; баща му го вдигнал на ръце, разплакал се, сякаш от гроба го измъквал, почнал да го целува и да благодари на кума, задето го излекувал.
В това време другарят на брат Риналдо успял да научи слугинята не на една, а на четири, че и повече молитви, подарил й една кесийка от бял канап, която му била подарена от някаква монахиня, и я провъзгласил за своя духовна дъщеря; щом чул гласа на съпруга, който викал жена си, той се промъкнал тихичко и застанал на такова място, че да може да вижда и чува всичко, каквото ставало. Като разбрал, че всичко е благополучно, той се спуснал по стълбите, влязъл в стаята и се обърнал към Риналдо с думите: „Брате Риналдо, аз прочетох и четирите молитви, които ми бяхте заръчали.“ Риналдо го похвалил: „Брате, ти прояви голямо старание и стори всичко както трябва. Що се отнася до мен, до идването на кума, успях да кажа само две молитви; но благодарение на твоите и на моите усилия Господ Бог ни дари с милостта да издери това дете.“
Набожният съпруг наредил да донесат хубави вина и сладкиши и поднесъл на кума си и на неговия другар онова, от което те се нуждаели повече от каквото и да било друго. После излязъл заедно с тях от къщи, изпроводил ги да си вървят с Бога и заръчал веднага една восъчна статуя, която пратил да окачат при другите, пред статуята на свети Амброзии, само че не на тоя, дето е в Милано.
Една нощ Тофано залоства вратата, оставя жена си на улицата и въпреки молбите й не я пуска да влезе; тогава тя се преструва, че се удавя в кладенеца, хвърляйки едни голям камък. Тофано излиза от къщи и се втурва към кладенеца, а жена му се промъква в къщата, залоства вратата, почва да го ругае и го прави за смях пред хората.
Когато кралят видял, че Емилия е завършила своята новела, той веднага се обърнал към Лаурета, давайки й да разбере, че би искал тя да продължи; без да чака да я подканват, тя започнала така:
